Змия спасява риби от удавяне

  Моите симпатии и съчувствия са изцяло на страната на родителите на децата с увреждания.
  Не ми харесва това "с увреждания". Тези деца са само по-различни от гледна точка на това, което е прието за нормално. Но колко нормални хора у нас са всъщност деца на родители с ментални и ценностни увреждания!
  Днес ние сме навлезли в Обществото на риска, когато а-нормалността е новата нормалност. Когато всъщност няма нормалност, а неопределеност - всичко е възможно с някаква вероятност. И всеки, който довчера е бил нормален, може да се окаже в ситуация на а-нормалност. Защото рулетката се върти със страшна сила и е не закономерност, а случайност това, че един човек е от приетата по инерция за нормалност страна на нещата.
  Отношението към децата и като цяло - към хората с увреждания е критерий за европейскост на обществото, за хуманност и човешкост.
  Давал съм пример как преди доста време, като президентски секретар (сам, доброволно взел на плещите си отношенията с хората с увреждания, защото при онзи президент национална сигурност бе всичкото онова, с което никой в администрацията му не искаше да се занимава), когато отидох с едни групи на хора с увреждания при отговорния за тях заместник-министър, да говорим за пари и отношение на държавата към тях, инвалидните колички не можаха да влязат в кабинета му! Толкова се бе загрижил за хората с увреждания лъснатият и самодоволен човек!   Впрочем, той сега е министър в това правителство...
  Така че моите симпатии и съчувствия наистина са изцяло на страната на родителите на децата с увреждания.
  Тези родители не се борят само за себе си и децата си. Те се борят и за нас. Нищо, че ние спокойно и за да не ни гризе съвестта си казваме, че те се борят за тях си. Те ясно казват това, което целокупно избягваме да кажем - ние всички имаме системен проблем! Сбъркана ни е системата - като приоритети и архитектура, като лидерство и ресурси, като мислене и отношение към самата себе си и към всички нас.
  Ние имаме остър и много трудно решим системен проблем! Държавата ни е като муха без глава, тя е организъм с разплуто тяло, но с мъничка глава.
  Родителите на децата с увреждания днес са механизъм за ранно сигнализиране, те назовават на глас дълбокото увреждане на държавността ни. Те ни казват, че щом където и да се пипнем, ни боли, то е възпален пипащият пръст, възпален е самият мозък на обществото. Възпален или разяждан от тумор.
  Ролята на родителите на децата с увреждания, които са първите, стиснали здраво системата за най-болното и интимно място, които са първите, които надрастват личния си проблем, личната си мъка и искат да се лекуват не синдромите и симптомите на болестта, а самата болест, нейните дълбоки и запуснати причини - тази тяхна роля е много голяма, решителна и решаваща. Те ни измиват очите, те са последният вик на обществото, че е гражданско!
  Ето защо не ми се иска родителите на децата с увреждания да се окажат в ролята на рибката от онази снимка, в която змията я е захапала, а надписът под снимката гласи, че змията спасява рибката от удавяне. Дано общността на родителите на деца с увреждания не стане поредната рибка, захапана от властта за нейни си - властови цели, все повече разминаващи се с целите на обществото ни и все по-малко имащи нещо общо с него.
  
  30.07.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  _         _   _____       _   ____  
| || | __| | |___ / __| | | ___|
| || |_ / _` | |_ \ / _` | |___ \
|__ _| | (_| | ___) | | (_| | ___) |
|_| \__,_| |____/ \__,_| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.