Изпратено от Guest (нерегистриран) на Съб., 15/11/2008 - 19:23.
Очевидно е, че България е тежко болна от противозаконие. Болестта е поразила целия обществен организъм и има своите специфични симптоми на съответните стратификационни нива - управляващи обществените процеси (политически и мощни бизнес фактори), управлявани (хората ангажирани в социалните процеси) и миманс (неактивни социални слоеве и маргинализирани етнически групи). В най-тежко състояние са именно тези, които са в най-горните нива на обществото като на практика състоянието им е безнадеждно (виж М. Глени и Ю. Рот). Болестта се възприема от всички у нас като хронична и неизлечима. Това води до изграждане на някакви компенсаторни механизми, които облегчават съществуването в очакване на неизбежния фатален край, което обяснява защо у нас почти няма желание и опити за провеждане на лечение. Заболяването обаче е силно заразно и метастазите на българската престъпност (както и на тази от останалите бивши европейски държави ! вече са обхванали ЕС.
Българското противозаконие не е проблем на България защото тя просто е безпомощна. Българското противозаконие вече е проблем на ЕС. По всичко личи, че това не се осъзнава от съюза и от там продължават да гледат на нещата у нас като на един атракцион. Резултатът от подобно поведение е повече от ясен - метастазите на заболяването ще преодолеят слабата имунна способност на старите демокрации, ще променят техния здравен статус и неминуемо ще разрушат самия организъм на ЕС.
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Очевидно е, че България е тежко болна от противозаконие. Болестта е поразила целия обществен организъм и има своите специфични симптоми на съответните стратификационни нива - управляващи обществените процеси (политически и мощни бизнес фактори), управлявани (хората ангажирани в социалните процеси) и миманс (неактивни социални слоеве и маргинализирани етнически групи). В най-тежко състояние са именно тези, които са в най-горните нива на обществото като на практика състоянието им е безнадеждно (виж М. Глени и Ю. Рот). Болестта се възприема от всички у нас като хронична и неизлечима. Това води до изграждане на някакви компенсаторни механизми, които облегчават съществуването в очакване на неизбежния фатален край, което обяснява защо у нас почти няма желание и опити за провеждане на лечение. Заболяването обаче е силно заразно и метастазите на българската престъпност (както и на тази от останалите бивши европейски държави ! вече са обхванали ЕС.
Българското противозаконие не е проблем на България защото тя просто е безпомощна. Българското противозаконие вече е проблем на ЕС. По всичко личи, че това не се осъзнава от съюза и от там продължават да гледат на нещата у нас като на един атракцион. Резултатът от подобно поведение е повече от ясен - метастазите на заболяването ще преодолеят слабата имунна способност на старите демокрации, ще променят техния здравен статус и неминуемо ще разрушат самия организъм на ЕС.