Държавата – инструмент за насилие на властта

  Ние навлизаме в такава фаза на развитие на страната и на постпреходното статукво, при която държавата съвсем открито е използвана за прокарване на волята и интересите на елитната прослойка и за отстраняване на обществото от възможността да влияе на вземаните решения. Държавата се превръща в много мощен инструмент за насилие, засега в относително меки форми, от страна на елитната прослойка над обикновените хора.
  Казвам насилие – а насилие ли е то?
  Да, насилие.
  Власт – това е възможността А да налага своята воля и интереси над Б.
  Главният инструмент на властта – това е силата. Прилагането на силата – това е насилие.
  Елитната прослойка, чрез държавата, налага своята воля и интереси над обществото. Т.е. елитната прослойка властва над обществото.
  Главният елемент на елитната прослойка да налага своите интереси и воля над обществото е силата. Най-важната съставляваща на тази сила е държавата.
  Като прилага своята сила над обществото, елитната прослойка всъщност осъществява над него насилие.
  И така, елитната прослойка все по-откровено използва силата на държавата, за да налага волята и интересите си над обществото, а употребата на тази сила се нарича насилие. Засега то е повече меко, но само защото не се налага да се прилага системно и организирано другата му форма – на грубото насилие. Но това е временно, докато мекото насилие престане да работи.
  
  Смисълът на нашия Преход бе България да става все по-демократична държава. От тази гледна точка Преходът свърши, когато България престана да става все по-демократична държава. Известно време, приблизително 2002-2007 г., достигнатото ниво на демократичност се поддържаше, но това бе много крехко равновесие. След това България започна да става все по-малко демократична, т.е. демократизацията тръгна в обратната посока – на свиване. Първоначално това не се усещаше или почти не се усещаше. След това свиването на демократичността не можеше да не се долови с шестото ни чувство, а сега се съзира дори с просто око.
  За последните десетина години България загуби много от демократичността си и през 2018 г. тя е значително по-малко демократична, отколкото през 2008 г.
  Дори не е толкова важна количествената картина, а качествената, изразяваща се в тенденция на раздемократизиране.
  Ето защо е толкова естествено, че елитната прослойка използва държавата, за да прокарва и налага своите воля и интереси над обществото. Чрез държавата тя лобира за това, което я устройва. Чрез държавата тя се възпроизвежда във властта. Чрез държавата тя претака огромни ресурси от обществото в свои ръце и от бъдещето на България в настоящето. Т.е. тя изяжда вече бъдещето на нашата страна.
  Такъв е неутешителният прочит на ситуацията в България и не перспективите пред нея.
  Казано на математически език, първата производна на функцията „България“ е отрицателна, т.е. тази функция намалява. Намаляването на функцията „България“ се изразява по различни начини – топене на населението, ерозия на ценностите, разкъсване на социалната тъкан, емиграция на младите хора, обезлюдяване на големи региони от територията ни, сиви зони на управлението, с които никой не иска да се занимава, пълна липса на стратегическо мислене у властта.
  Ние, българите, не само не случихме на поробители и освободители, но и на елитна прослойка. Тази прослойка е яхнала България и буквално си прави каквото поиска с нея. Тя й налага своята воля и интереси. И се подготвя да я управлява дистанционно – от своите задгранични имения и жилищни комплекси, офшорни фирми и акции в транснационални компании, банкови сметки и острови, оставайки тук досадните функции на поддържането на България в насипно състояние на една друга прослойка – от марионетки, на които им стига само една награда – и те да станат част от елитната прослойка – с цената на всичко и на всяка цена...
  
  
  Малко от науката за обществото и неговото управление
  
  Демокрацията може да се разглежда преди всичко като условие всички комплекси от интереси да са, образно казано, на масата и да се конкурират, без никой от тях да е предварително отстраняван, дискриминиран и санкциониран. При такова разбиране, също са възможни различни варианти на демократично устройство, като спрямо останалите комплекси от интереси комплексът „интереси на държавата”, т.е. самата Държава може да бъде съответно НАД тях, СРЕЩУ тях, ЗАЕДНО С тях, ПОД тях.
  
  --- В случая на Държавата НАД имаме следната условна картина: Държавата чрез своите „държавни интереси” стои над останалите – обществени корпоративни, съсловни, общностни и др. интереси, явява се мъдър арбитър между тях и след като постави на първи, приоритетен план своите интереси, има решаващата дума кои от останалите интереси и в каква степен да бъдат удовлетворени. Тя прави това с правомощията и представителността, дадени й чрез демократични процедури от обществото. Пример за такава форма на демокрация (в известна степен, разбира се) са държави, в които ключовите управляващи фигури съхраняват остатъчен авторитарен рефлекс, като Русия и Турция. Подобен тип демокрация има редица от чертите на управляемата демокрация.
  --- В случая на Държавата СРЕЩУ може да се очертае политическо функциониране на обществото, при което от едната страна на везната или на масата са интересите на държавата, а от другата страна – всички останали комплекси от интереси. Държавата се стреми да постигне някакво равновесие с тях, като нейната сила се състои в това интересите й да се възприемат с такава тежест, че да се уравновесяват от съвместността на всички останали комплекси, т.е. взети заедно. Обаче това е също така и нейната слабост, тъй като Държавата няма ресурса да се наложи над тях, а трябва да се договаря, да прави известни отстъпки, компромиси, да им дава приоритет понякога, макар и частичен. В известна степен такава е днес политическата картина в САЩ и отчасти във Великобритания, Франция, Германия, т.е. държави с амбицията да играят ключова роля в международните отношения. Например военнопромишленият комплекс (като висша форма на интеграция между отбранителната индустрия и държавното управление) в САЩ се характеризира с двупосочно проникване – на държавата в отбранителната индустрия и на отбранителната индустрия в държавата. Става дума за симбиоза, за максимално успоредяване на интересите. Отбранителната индустрия не само се съобразява със и произтича от политиката на държавата, но също така влияе върху политиката на държавата и дори се стреми да я определя. Понякога не може да се определи кой кого управлява: държавата – отбранителната индустрия или обратното. Отбранителната индустрия прониква в политиката – на всички нива на управлението. Именно затова не е ясно кой чии приоритети определя – дали политиката на отбранителната индустрия или отбранителната индустрия на политиката. Подобен тип демокрация има редица от чертите на договорната демокрация.
  --- В случая на Държавата ЗАЕДНО С може да се очертае картина, при която комплексът „интереси на държавата” се конкурира на равноправна основа с всеки от останалите комплекси от интереси – образно казано, комплексът „интереси на държавата“ не седи на правоъгълна маса срещу останалите комплекси от интереси, а на кръгла маса и е само един от тях. В този случай Държавата трябва да проявява още по-голяма гъвкавост, да разговаря, преговаря и се договаря с тези комплекси от интереси или с някои от тях, особено с онези, които имат широка обществена подкрепа, да ги манипулира, да балансира с едни от тях силата на други. Тук все повече управляващите са главно мениджърски екип, нает за известен период от време от обществото (и от останалите комплекси от интереси), намиращ се под непрекъснатия им контрол и можещ да бъде уволнен практически по всяко време. Така приблизително функционират съвременните европейски държави, особено по-малките от тях – Белгия, Холандия, Чехия, Словения. Подобен тип демокрация притежава редица от чертите на консенсусната демокрация.
  --- И накрая, в случая на Държавата ПОД, имаме ситуация, до болка позната у нас, в България, когато основните – различни от държавните интереси – комплекси от интереси са „край масата”, договарят се помежду си, разпределят сферите на влияние, а след това спускат своите решения за сведение и изпълнение на държавата, за чийто комплекс от интереси важи вече принципът „каквото може и когато може“. Тук въпросът е доколко открито и доколко задкулисно те дърпат конците на държавата, но това не променя в голяма степен характера на условната, привидна, имитационна, симулационна демокрация. Подобен тип демокрация има редица от чертите на фасадната демокрация.
  
  03.07.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _____   _   _____   _ 
| |__ | ___| (_) | ___| / |
| '_ \ | |_ | | | |_ | |
| |_) | | _| | | | _| | |
|_.__/ |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.