Нашият народ не си представя в какъв капан се намира

  Каквото и да се говори и както и да се пее, че рожденият ден е веднъж в годината, идва време, когато колкото и весело да се празнува един рожден ден, в душата на човек не му е вече чак толкова весело. Защото годините се трупат и то все по-бързо.
  
  Снощи съпругът на моя близка позната реши да отпразнува рождения си ден.   Естествено, най-често се пееше песента на Бийтълс When I'm 64.
  По едно време някой подхвърли идеята всеки да каже как си представя живота и себе си след 10 години. Много оптимистичен въпрос, няма що. За разлика от повечето отговори.
  
  След тържеството с един от приятелите повървяхме известно време пеша. Така се случи, че по различен начин, но и двамата се бяхме ангажирали някога с промените.
  Разговорът ни неизбежно се завъртя около политиката и унилото настояще у нас.
  Приятелят ми въздъхна:
  - След 10 години, та след 10 години!! За такива като нас това е цяла вечност, предверие на вечността или отиване във вечността...
  Но аз знам едно нещо със сигурност, с абсолютна сигурност. И то е, че след 10 години огромното мнозинство българи ще си кажат за днешното време - Господи, как можахме да допуснем това!? Как така се вкарахме в този капан?!
  Да знаеш, братко, народът ни днес дори не си представя в какъв капан е, и идея си няма...
  А от един капан не можеш да се измъкнеш, ако не осъзнаваш, че си в него.
  Това е жесток капан! И от него няма измъкване! Няма измъкване - сега и след година-две-три-четири... Но след 10 години ние ще сме се измъкнали от него.
  Обаче тогава обществото ни ще бъде като вълк без една лапа. Защото вълкът попадне ли в капана, за да оцелее си прегризва лапата.
  И запомни - след 10 години не болката от прегризаната лапа ще ни изгаря със страшна сила, а срамът! Срамът, че сме допуснали да щракне този капан без да се усетим. От глупост или слепота, пък може би и от безразличие или апатия.
  Гадното е, че това е капан по-страшен от социалистическия.
  Не вярваш ли? Стисни зъби, потърпи малко - само 10 години, и тогава пак ще си говорим.
  Социалистическият капан може и да беше страшен, но социализмът се предаде без бой. Сам отщракна капана и ни пусна на свобода.
  Докато този капан такова нещо няма да направи. За нищо на света...
  Социализмът бе система, хванала ни в своя капан. Тя ни натика в него, тя ни пусна от него.
  Сега системата Е самият капан. А никой капан сам и по своя воля не е пуснал хваналата се в него животинка.
  Ти запомни, my Friend, тези ми думи! Да сме живи и здрави, ще продължим нашия разговор след 10 години..
  
  30.08.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____   ____    _   ____  
___ / ___| | _ \ / | | ___|
/ __| | | | |_) | | | |___ \
| (__ | |___ | __/ | | ___) |
\___| \____| |_| |_| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.