Да не извършват предателство пред бъдещето на България

  Когато бях секретар по националната сигурност на президента Първанов през първия му мандат (2002-2006), не спрях да чета лекции на студенти.
  Впрочем, основно продължих да преподавам във Варненския свободен университет, много се разбирахме със студентите, мисля, че обичта ни бе взаимна.   Имало е случаи по 2 или 3 нощи поред да прекарвам във влака, пътувайки първо в едната и после в другата посока.
  Известно време, следа като се махнах от президентството, ректорката на ВСУ ме уволни - макар да предлагах на ВСУ, знам това, много качествен продукт като преподавател. Уволнението под натиск "отгоре" е нещо обичайно за България, не съм нито първият, нито последният прогонен "бивш" и неугоден.
  Не за това ми е думата сега. А за съзнанието, което имах по онова време, че като президентски секретар аз не бива да правя нищо, което да ме изложи пред моите студенти. Човек е секретар на президента известно време, а преподавател - цял живот. Ето защо, спазвайки нормите на поверителност, се стараех да споделям със студентите си какво съветвам президента и да заявявам своите позиции пред тях, да не увъртам и да не шикалкавя. Нямаше как да имам две различни битиета - едно на секретар, друго на преподавател. Случвало се е да разговарям със студенти и колеги, за да погледна нещата и от друг ъгъл, така че да предложа адекватна позиция на президента по ключов въпрос. На моя сайт са две книги с материали какво съм предоставял на вниманието на президента.
  
  Пиша този статус, защото напоследък ми е много тъжно като гледам как едни от най-добрите ми студенти просто се измъчват от случващото се в държавата и постоянно влошаващото се и все по-често допускащо безобразия ниво и лице на управлението.
  
  Сега е сложно за мен и за преподаватели като мен време. От една страна сме на финала на написването на дипломните работи (аз имам повече от 20 дипломанти!), а по стечение на обстоятелствата вървят редица защити на докторски дисертации (един мой докторант защити вчера, скоро ще защити още един; участвам и в други три журита, т.е. пиша 3 рецензии или становища). И поради напрегнатостта на времето, много по-често общувам със студенти и докторанти.
  Ето и днес един студент ми донесе готовата си дипломна работа - много силна и смислена. Оставяйки я, той ме попита дали и преди 10, и преди 20 години е било същото?
  - Какво по-точно? - не го разбрах, а и бях потънал в писане на една рецензия и трудно превключвах.
  - Ами толкова много невъзпитани и арогантни, зле говорещи и очевидно некомпетентни хора във властта - да го е срам един млад човек като мен, който толкова труд и средства хвърля за качествено образование и има възможност да общува с толкова добри и вдъхновяващи преподаватели!
  
  Погледах го. Видях, наистина видях болка, изписана на лицето му.
  - Знаете ли какво, нека сега се концентрираме върху защитата на дипломната работа, подгответе презентацията и ми я пратете, ако искате, да я погледна.   Защитите са скоро, да изчакаме да мине тази кампания, да се защитите, после можем много да си поговорим. Сега не е времето и тук не е мястото за бистрене на политиката! Не, че бягам от въпроса ви, но и вие ме разберете. В този храм на науката аз съм преподавател и научен работник. Извън него съм гражданин и родител, затова имам ли да споделя нещо, което ме вълнува, правя го на глас, има го на моя сайт, стига да искате, можете да видите позициите ми там.
  
  Студентът кимна разбиращо. Знам, че е много умно момче и си дава сметка защо бе такъв отговорът ми. Но останах с чувството, че въпреки това е очаквал да подхванем разговор.
  Няма страшно, ние този разговор ще го проведем.
  Повече ме притесни болката, изписана на лицето му.
  И се замислих - нашите управляващи и висшите политици от опозицията дали си дават сметка как жестоко се излагат пред талантливите и кадърни, знаещи и можещи млади хора на България, как свирепо ги нараняват, как арогантно ги обиждат с проявите си на простотия и демонстрациите на некадърност, как оскверняват със зачестяващата си наглост и засилващата се корумпираност техните свети чувства на родолюбие и вяра в доброто на България!?
  Нима не могат управляващите и висшите опозиционери да си представят тези млади хора когато не правят нищо или говорят нещо, когато вземат решения или предприемат действия?!
  Нима е толкова трудно да се водят от съзнанието за отговорност към най-добрите представители на младостта на България и да сверяват моралните си часовници с тези прекрасни девойки и младежи...
  Не започнат ли най-сетне да го правят, те извършват предателство пред младите българи, а значи и пред бъдещето на България. И това е най-важното - всичко друго е суета на суетите...
  21.06.2018 г.
  
  
  P.S.
   Често пиша (и изобщо не съм единственият):
   - България днес е болезнено заклещена в капана на една злощастна фаза на съществуването си, която в редица свои характерни черти повтаря уродливостите на онзи уж завинаги отхвърлен соц.
   Да вземем филма "Прокурорът". Годината на създаването му е 1968!    Много симптоматична година... Оттогава са изминали точно 50 години!
   А колко актуално отново звучи!
   В този филм Прокурорът казва:
   - Прокурор! Носят ми дела, които трябва да подписвам без дори да ги чета! Прокурор... Аз съм фигурант... Фигурант! Нищожество! Прокурор... Моята задача е да придавам законен вид на незаконни деяния. Нищожество съм аз!

  24.06.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    ____                 __   __
( _ ) | ___| __ _ ___ \ \ / /
/ _ \ |___ \ / _` | / __| \ V /
| (_) | ___) | | (_| | \__ \ | |
\___/ |____/ \__, | |___/ |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.