Първият път като трагедия, вторият път като още по-голяма трагедия

  1.
  Ние се тревожим за Демокрацията в България. Но за нея можеше и трябваше да се тревожим, когато след 28 години на Преход се оказахме с парламент без опозиция. Защото опозицията не е тази, която не участва явно във властта. Опозицията означава надежден коректив и принципна алтернатива, когато от властта се посяга на стратегически приоритети и национални интереси.
  Днес ние трябва да се тревожим не за Демокрацията, а за Държавата. За България!
  Защото макар и по формално демократична процедура, Държавата е похитена, тя ни е отнета. Тези, които я похитиха и ни я отнеха смятат, че Държавата - това са Те! И затова могат да правят с нея каквото си искат и да го правят както си пожелаят. Могат да я ипотекират, могат да я залагат, могат да я продават, могат да си я раздават.
  Ето защо трябва най-напред като общество да си върнем Държавата. Ето затова 30 години стигат!
  Едва когато си върнем Държавата, можем да се опитаме отново да я направим демократична. Няма как иначе да бъде - Държавата за тях, Демокрацията за нас.
  Държава без Демокрация може, много добре си може. Но Демокрация без Държава не може, изобщо не може. Даже ни си струва да опитваме.
  Така че битката днес е отново там, където бе и през 1989 г. - за Държавата.   Защото Държавата е Целта, а Демокрацията е Средството. Средството Държавата да е по-добре. И нищо повече от това. А ние допуснахме историческа грешка някога! Гледахме в началото на Демокрацията като на Цел, а на Държавата като на Средство. И Те ни отнеха Държавата, оставяйки ни Демокрацията.
  Битката трябва да започне отново. Битката е за Държавата. За България.   Ако и този път не го проумеем, то Те утре няма да ни подхвърлят Демокрацията като залъгалка, като дъвка, като илюзия, като мантра, а ще започнат да ни бият, репресират, насилват и наказват, че вярваме в нея....
  08.06.2018 г.
  
  
  2.
  Първият път като трагедия, вторият път като фарс - това бе казал за историческите събития мъдрецът Хегел...
  В края на 80-те години на миналия век един от най-сериозните ширещи се обществени упреци към късния соц бе колосалният (по тогавашните представи) външен дълг. По-късно дойде мораториумът на Андрей Луканов за обслужването му, който, казано по пернишки, разката фамилията на държавата.
  Но външният дълг бе натрупан преди всичко заради грандоманските съревнования кой е по-по-най между Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Грандомания не, ами суперграндомания - заводи, заводи, заводи, далеч над потребностите на държавата, профукване на ресурси за милиони, подмяна на стратегия с безоотговорна стихийност, тотално отсъствие на надеждни пресмятания за ефективност и икономически смисъл, стоящи неразпечатани технологични линии, волунтаризъм и изхвърляне като висш спорт на висшата номенклатура. А трябваше сетне да плаща народът. И да плаче - пак народът.
  Днес се взе решение да я подкараме и без Луканов и Дойнов- по лукановски и дойновски.
  Залагат се животът и здравето на България, заради суперграндомания от мащаба на онази, предходната, от времето на късния соц.
  Само че, опасявам се, мъдрецът Хегел не е прав. Ако първият път суперграндоманията се случи като трагедия, вторият път тя може да се случи и по всяка вероятност ще се случи не като фарс, а като още по-голяма трагедия...
  09.06.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                  _____    ____         
__ __ _ __ |_ _| / ___| _ __
\ \ / / | '_ \ | | | | | '_ \
\ V / | |_) | | | | |___ | | | |
\_/ | .__/ |_| \____| |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.