Слуховете за смъртта на Европа и залеза на Запада са силно преувеличени

  Преди близо двадесетина години в своите научни публикации аз формулирах тезата си, че една от водещите тенденции в международните отношения в началото на ХХІ век ще бъде стратегическият и ценностен, т.е. цивилизационен дрейф на САЩ и Европа в различни посоки. И нарекох това метафорично „разширяване на Атлантическия океан”.
  В наши дни разширяването на Атлантическия океан започва да придобива опасни, близки до катастрофични размери.
  Всички се вглеждаме с тревога в Тръмп. Страшно трудно ми е да го изрека, но според мен от гледна точка на интересите на Запада (Европа и САЩ) и на евроатлантическата цивилизация, Тръмп е идиотски избор на абсурден лидер на САЩ. При такъв президент на единствената суперсила в еднополюсния геополитически модел, установил се след края на Студената война, даже Путин не изглежда такъв генератор на геостратегически рискове, какъвто е Тръмп! Направо като в абсурдната молба към Господ да ни пази от партньорите, а от опонентите сами все някак ще се опазим.
  Трябва, обаче, да си дадем сметка – става безпощадно ясно, че проблемът не е в Тръмп. Проблемът е по-дълбок и той е в американското общество, в процесите, развиващи се в американския социум – процеси политически, икономически, финансови, информационни, културни и т.н.
  Тръмп е продукт на тези процеси и в някакъв печален смисъл – тяхна еманация.
  Ние, европейците няма как да повлияем на подобни процеси в американското общество. То само трябва да се опомни, да излъчи свой нов лидер.
  С други думи, днес в САЩ първичното, причината – това е обществото, а лидерът е вторичното, следствието.
  В Европа, както си мисля аз, първичното, причината са лидерите, а обществата са вторичното, следствието.
  Да, има залитания, има страхове, има стереотипи, има комплекси в европейските общества, които пораждат притеснения, криввания в драматични посоки. Но нищо още не е толкова фатално и толкова дълбочинно! Не е. Все още не е.
  В сравнение със САЩ понастоящем Европа е много повече социална, многокултурна, в позитивния смисъл на думата либерална и цивилизована.
  Европа има мисия. Европа е закваската и фундаментът на базисните ценности и представи за добро и лошо, морално и неморално, почтено и непочтено, красиво и грозно, законно и незаконно и още редица разделителни линии в този род и от този дух, върху които е изградена нашата цивилизация.
  Затова ако лидерите на Европа намерят посланията, идеите, каузите, визиите, от които нашият континент има апокалиптична необходимост, то семената на тези послания, идеи, каузи, визии ще попаднат на богата и способна да даде забележителен ценностен урожай почва!
  Ако лидерите на Европа
   (и най-вече Макрон и „куцукащата“ до него Меркел – "куцукаща" в смисъл, че тя мина своя апогей, постепенно губи лидерската си роля, макар че няма заместител и заместник, но все пак си остава безценен ресурс за Европа)
  осъзнаят колосалното предизвикателство пред тях и се издигнат на нивото на това предизвикателство, то първата крачка в това направление, която Европа трябва да направи е осъзнаването, че в момента и в близките години тя вече и повече не може да разчита на здравината на трансатлантическата връзка! Не, не, Европа не бива да я къса тази връзка, но не може да разчита на нея както преди.
  По-рано Европа в трансатлантическата връзка свиреше втора цигулка, беше като по-малката сестра, осланяща се винаги на по-големия американски брат.
  Сега или поне засега това не е възможно! Уви, не е възможно. Америка на Тръмп и Тръмп на Америка не са онзи надежден и солидарен по-голям брат! Те са бреме, те са нещо неясно и размито, не дай си Боже то да стане опасно и разбито.
  Европа трябва да поеме своята роля, да разбере, че вече не е по-малката сестра, че има свои отговорности пред този свят и пред себе си, пред своите общества.
  Европа няма избор – длъжна е да набере историческа височина, да докаже стратегически ръст и да прави отново и отново онова, което е правила вече и то изключително успешно.
  Някога, въпреки студените и мрачни сенки на жестокото Средновековие и метастазите на Черната смърт - Чумата, Европа възкръсна и даде началото на Възраждането, на Ренесанса на човешката цивилизация. Направи го сама, нямаше на кого да разчита. И го постигна въпреки мрачните предсказания за нея и за света.
  Сега, когато се надигат студените и мрачни сенки на не по-малко жестоко ново Средновековие и се разпълзяват метастазите на новата Черна смърт – Тероризма, Европа пак трябва и може да възкръсне и да даде начало на ново Възраждане, нов Ренесанс на човешката цивилизация.   И да го направи отново сама, защото няма на кого да разчита, или няма на кого да разчита сега или поне засега - докато Америка не се отърси от тръмпизма в себе си и не отхвърли Тръмп от себе си. Искрено се надявам, че Европа ще успее и този път, въпреки все същите мрачни предсказания за нея и за света.
  Позволявам си лукса да вярвам, че слуховете за смъртта на Европа и залеза на Запада са силно преувеличени.
  Каквито са били винаги досега…
  
  03.06.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____    _   _   _   _   _     
__ _ | ___| | | | | | | | | | |__
/ _` | |___ \ | | | | | |_| | | '_ \
| (_| | ___) | | |_| | | _ | | |_) |
\__,_| |____/ \___/ |_| |_| |_.__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.