Премиерът на България според моите представи

  „Премиерът: Накарах се на МВР!“…
  Моето мнение, често споделяно на глас е, че през последните години България не създава ефективен институционален капацитет за даване отговор на предизвикателствата и за управление на рисковете, пред които се изправят нашата държава, обществото и гражданите. Нещо повече, разпилява се дори наличната доскоро култура на институционално взаимодействие и рационално противодействие на опасностите и заплахите именно чрез институциите, а не посредством идеите, импулсите, инстинктите и импровизациите на водещите личности и най-вече на най-водещата сред тях във властта…
  Преди десетина дни един студентът кимна ме попита дали мога да изброя 10 черти на премиера, когото според моите представи трябва да има България? Предложих му все пак да говорим за това по-късно, след защитите на дипломните работи, когато няма да сме преподавател и студент, а двама души, които има какво да обсъждат за нещата от обществения живот и за подробностите от политическия пейзаж.
  Но оттогава постоянно се замислях - наистина, какви 10 черти на един български премиер бих систематизирал, така че този образ да отговаря мааксимално точно на моята представа за съвременен, компетентен, визионерски, стратегиращ, образован, демократичен и проевропейски премиер, който да е Лидерът на България в днешното сложно, хаотично, турбулентно и непредсказуемо време на глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество?
  Ето възможните мои отговори.
  1. Той/тя трябва да бъде млад човек - мъж или жена без значение, с година на раждане между 1975-1980 г. и да знае поне два чужди езика - знанието на чужди езици отваря прозорци към други култури, разширява хоризонта, спестява нелепите ситуации на позициониране като провинциалист или човек от периферията на процесите.
  2. Той/тя трябва да бъде он-лайн, да е на "ти" със съвременните информационни и комуникационни технологии, с интернет, с възможностите на интелигентните платформи, на изкуствения интелект, на постепенното навлизане на роботите (да ги нарека обобщено така) в редица дейности на човека и изместването на човека от тях във все повече сфери - информация, услуги, бит, управление, транспорт, медицина и др.
  3. Той/тя трябва да започват деня си с 2 часа четене на книги - геополитика, управление, психология, социология, култура - не само за да отваря и активира нови дялове от сивото си вещество, но и да повишава своята интелигентност, да е в час с тенденциите на мисълта в света, да има самочувствие на интелигентен човек, да се чувства поне отчасти равен с партньорите си с докторати в Харвард или Оксфорд.
  4. Той/тя трябва да осъзнава, че лидерите на страната, политиците, държавниците, не бива да говорят на диалектен, хашлашки, недодялан, грубоват, леко арогантен и недостатъчно литературен език, защото така превръщат този език в норма, в рамка, в която обикновените хора осмислят и оценяват своите проблеми. Редовият човек може да използва такъв език - това зависи от културата, образованието, манталитета и възпитанието му, но лидерът не може да го използва, защото профанизира и чалгизира обществения дебат, принизява отношението на обществото към самото себе си, сваля летвата ниско и кара моралът да пада низко.
  5. Той/тя трябва да изведе като стратегия (за реализация на младите хора в България), като приоритет на приоритетите коренната, радикалната промяна на отношението на държавата, властта, елита, водачите на нацията към младите хора. Днес отношението към тях е обидно, унизително, на тях постоянно им се дава да разберат, че те не са нужни на страната, че няма смисъл да притежават знания и умения, ценности и принципи, за да просперират тук или поне за да са полезни тук, а трябва да разчитат на партизанщина, шуробаджанащина, непотизъм, любовчийство, връзкарство, корупция, за да се вредят с някоя по-тлъстичка службица и по-апетитно местенце. Имаме златни млади хора, но България чрез политическата каста е обърната със задните си части към тях и те я напускат, търсят реализация и просто оценяване на достойнствата им извън родината си.
  6. Той/тя трябва да постави като абсолютно неотложна задача за България това, което малко неточно (защото е непълно) се нарича електронно правителство - като отиде в Естония (в Е-стония!) и види какво правят там и така осъзнае, че България е нелепо, абсурдно, потресаващо изостанала в това отношение и българите губят огромно време, страшни нерви и колосални ресурси, страдайки от бумаги, тичания по институции, чакане за справки, вадене на документи и т.н.
  7. Той/тя трябва да създаде партийно и властово независим Съвет за стратегическо прогнозиране'2040 от талантливи и доказали се българи, формирали се като творци, учени, лекари, еколози, специалисти в модерните технологии и т.н. през годините на Прехода. Този Съвет се нуждае от свежата мисъл и таланта на 21 век, за да излезе, от една страна, от тежката и непродуктивна вече сянка на БАН (вгледана назад или в пъпа си), а от друга страна - да се надигне на пръсти и да погледне към, до и отвъд хоризонта, да се опита да очертае желаното състояние на България след 2 десетилетия и да обмисли и осмисли пътищата за постигането му. Крайно време е да се спре с порочната практика да се "грижат" за бъдещето на България хора, които или няма да живеят в него, или ще са немощни физически и интелектуално при него. За бъдещето на България трябва да мислят (и да мечтаят!) най-вече хора, които ще строят това бъдеще за себе си и за своите деца. Младото поколение не просто е по-младо от нас, то е различно от нас във всяко едно отношение - то е он-лайн, то сърфира в информационното пространство, то знае езици, то е глобално, а не локално и клаустрофобично, то е мобилно, то е ... поколение на 21 век. А тези, преди тях и ние, които сме преди тези преди тях, сме закотвени в 20 век или в първите години на 21 век, амортизирани, уморени, "мъдри", прагматични, страхливи, пресметливи, вкиснати и най-важното - неудачни, защото какви да сме други при това състояние на България, което е по наша вина и заради нашите слабости и комплекси.
  8. Той/тя трябва да мисли за управлението по коренно различен начин –не като централизация и командване (командорене), а като децентрализация и координация, не чрез изграждане на постоянни йерархии и вертикално мислене (където този, който е по-високо е по-умен, по-силен, по-правоимащ, по-властен), а чрез изплитане на мрежи и хоризонтално мислене (където има партньорство, сътрудничество, обединяване на усилията и солидарност). Съвременният стратегически мениджър на държавата действа чрез институциите, инвестира в тях доверие и уважение, извежда ясни критерии за оценка на дейността им, отнася се към тях като държавник и лидер, а не като пъдар и възпитател, пращащ в ъгъла виновните; създава условия те да си взаимодействат ефективно и да работят с постигане на синерегетичен ефект (не механично събиране, а коооперативно умножаване на усилията им – т.е. не 3+3=6, а 3х3=9).
  9. Той/тя трябва да знае мярата си в амбициите и да не превръща България в заложник на тези амбиции, а това означава да осъзнава, че докато България се мъчи да се събере, да се предпази от разпад, да оцелее и да излезе от дъното на всички европейски класации по негативни параметри, геополитическите залитания и пърпорения, стремежите за някаква особена роля на международната сцена не могат да са по-важни от грижата за здравето на България. И това е така, защото и във външната политика една държава трябва да се простира според чергата си. Не може децата ти да емигрират, родителите ти да тънат в мизерия, а ти да се правиш на един бял гълъб на мира. България ще играе по-значима роля не като се изхвърля с апетит за слава и нереалистична себепреценка на лидерите си, а като се съвземе, отлепи от дъното, тръгне лека-полека нагоре и започне да просперира. Просперитет в дома, авторитет в света! - това е за мен единственото национално отговорно мото на нашия лидер според моите представи.
  10. Той/тя трябва да се проникне от мисълта, че няма успешна нация със слаба наука и даже без наука. Науката преди беше слънце, сега е зрънце - зрънцето на бъдещия ни успех. Качествената наука се базира на качествено висше образование. А качественото висше образование - на качествено средно образование. Науката и образованието, инвестициите в сивото вещество, в интелекта, в знанието - това е главният ресурс за оцеляване и просперитет на България. В моите представи премиерът трябва да е иновативен, креативен, мислещ, търсещ - как да се възроди нашата наука и да се даде не количествена, а качествена оценка на нивото на висшето ни образование, което сега се е превърнало или със страшна сила се превръща в печалбарство - на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре - черна кутия, не се знае дали изобщо се води учебен процес. Идеи тук могат да се дадат множество, не е това целта на тези мои разсъждения, но може да се организират например национални конкурси с независими оценители за най-добрите дипломни работи и най-добрите докторски дисертации на млади учени за годината. Така ще се види кой университет наистина държи на качественото образование и качествената наука, а кой е превърнал дипломите и докторските титли в бизнес, в гешефтарство, в далавераджийство, в търговия за влияние и във валута за съблазняване на властимащи, срещу което те се отплащат щедро с политическа подкрепа и финансови инжекции.
  
  Ето това са моите 10 черти на хипотетичния български премиер.
  Съзнавам, че само си мечтая, че това е илюзия, фантасмагория, измама и лъжа... Защото аз съм в най-малкото възможно малцинство у нас - това, което се състои от един човек.
  А премиерът се избира от мнозинството български граждани. И благодарение на това мнозинство имаме това, което имаме като премиер. И то си го обича, подкрепя, радва му се и си го преизбира. То е народът. А още по време на соца ни учеха, че народът никога не греши, защото е творец на историята.
  Така че греша аз, макар да се смятам за личност. но какво тук значи някаква си личност... Нали така?
  28.05.-06.06.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _   _     _       _____ 
| |__ / | | |_ | | |___ /
| '_ \ | | | __| | | |_ \
| | | | | | | |_ | |___ ___) |
|_| |_| |_| \__| |_____| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.