Нямам, за жалост, никакви илюзии...

  1.
  До демокрацията бях математик, даже кандидат на математическите науки. Днес – доктор по математика.
  След демокрацията постепенно от естествените науки се прехвърлих в обществените, главно в науката за сигурността.
  Днес размишлявах над случващото се на най-високо равнище в Москва.
  В острия дефицит от информация, сегашната моя наука не можа да ми даде достоверен отговор какво всъщност стана там и какво постигна България. Излишно е да се казва, че независимо какво мисля за първите лица във властта, аз искам България да спечели нещо, даже колкото се може повече.
  Но след като науката за сигурността не можа да ми помогне, в един момент си помислих – а дали да не повикам на помощ някогашната си наука – математиката…
  
  Ефективността от една дейност (стратегия, начинание, усилие) може да се представи като частно, в числителя на което е целта, която се преследва, а в знаменателя са ресурсите, които се влагат за постигане на целта.
  Една система (в това число правителство, в частност висш държавник) може да повиши своята ефективност, например, ако запази постоянен знаменателя, а увеличи числителя – т.е. ако може да постигне колкото се може по-голяма цел при използване на дадени, неизменни (постоянни) ресурси.
  Тази система може да повиши своята ефективност, също така, ако запази постоянен числителя, а намали знаменателя – т.е. ако може да постигне дадена неизменна (постоянна) цел с колкото се може по-малко ресурси.
  Системата е изключително ефективна, ако едновременно увеличава числителя и намалява знаменателя – т.е. ако постигне колкото се може по-голяма цел с колкото се може по-малко ресурси.
  
  В този дух разсъждавах за България през призмата на събитията в Москва.
  На мен не ми е напълно ясна целта, която България си поставя на този етап, но съдейки по написаното довчера и чутото днес, тази цел като национален интерес не е много висока, дори е минимална, поне доколкото аз, като обикновен гражданин мога да преценя от информацията, споделена от властта за обикновените граждани.
  А за постигането на тази - както по всички изглежда - скромна цел, България вложи неимоверно много ресурси, възможно най-големите ресурси – за броени дни в Москва безпрецедентно за практиката на външната политика и международните отношения, бяха и президентът, и премиерът. Аз нямам (много) спомени това да е правено друг път където и да било. България действа с най-тежката си политическа артилерия. За да получи в отговор смътни обещания, взаимно противоречиви и едно друго изключващи се твърдения от руска страна.
  По логиката на методологията за оценяване на ефективността, поне от моята камбанария на зле информиран обикновен гражданин (а аз съм зле информиран не от ленивост и незаинтересованост, а защото толкова информация е спусната до знанието на обикновените граждани), излиза, че една минимална цел е постигната от страната ни с възможно най-значителни ресурси и това определя ефективността на сегашните български усилия (поне от гледна точка на математиката) като ниска (малка цел vs. големи ресурси, сиреч малък числител vs. голям знаменател). Опасявам се дори, че тази ефективност е не просто ниска, а много ниска, и си казвам - дано тя да не клони към нула.
  Дивидентите, които обаче извлича Кремъл, са далеч по-големи. Той може да се похвали с пробив по отношение на ЕС и НАТО, с привличане на още една опортюнистична на Брюксел държава от Съюза и Алианса, плюс хипотеза за обрат в българската политика по отношение на енергийните приоритети, както и създаване на усещане, ако не и директно правене на внушение в Европа и извън нея, че в България президент и премиер се „надцакват“ един друг кой е по-близък до сърцето на Човека в Кремъл и т.н.
  Що се отнася, значи, до Русия, нейната ефективност днес (поне от гледна точка на математиката) беше много висока (голяма цел vs. малки ресурси, сиреч голям числител vs. малък знаменател).
  
  За да няма твърде много математика, обикновено се използват метафори – за ниската ефективност това е стрелба с тежка артилерия по врабци, а за високата ефективност – убиване на лъв с прашка.
  Впрочем, ще се върна към лъва след малко.
  
  Понеже винаги, когато България е пред изпитание, на мен наистина напълно родолюбиво ми се свива сърцето и аз й стискам палци от все сърце, то непрекъснато блъскайки си тези дни главата над новата фаза на отношенията ни с Русия (и притеснявайки се, че има поврат в стратегическите ни приоритети, насочен към постигане на хибридно състояние, при което де юре сме член на Европейския съюз, а де факто – на Евразийския съюз), аз се улавях, че с тревога за страната си, започвам да преценявам ситуацията сега като клетка, в която има примамка и България лека-полека се приближава към клетката. А е известно, че клетката е като пропастта – има свойството някак да омагьосва, да привлича, да зове като сирените (митологичните същества, примамващи с песните си наивните моряци), заради които Одисей заповядал да го вържат за мачтата, та да не тръгне към тях и да погине. С други думи, колкото си по-близо до клетката, точно както колкото си по-близо до пропастта, толкова по-бързо се приближаваш до нея…
  Оглеждах се, но не виждах мачта, за която един български Одисей може да накара моряците си да го завържат. Такава мачта е пълноценната демокрация, консолидацията на власт и опозиция около стратегическите приоритети, просветеното, визионерско лидерство и пълноценното, будно гражданско общество.
  Така че пред очите ми бе клетката. Първоначално аз наивно си казвах, че клетката с примамката в нея е с декоративна цел – да хлътнем ние в нея, вратичката да се затвори и хоооп, още една европейска птичка в клетката на Кремълския властелин! Да си гледа той птичката, да й сипва зрънца и да й казва – пей ми, чуруликай ми, много обичам да слушам песничките, умирам по трелите на птичките в клетките, защото за мен няма по-любими песнички, по-сладки за слуха ми трели от тези на една птичка, затворена в клетка.
  После се притесних, че всъщност тази клетка не е чак толкова декоративна, а може дори да бъде опасна. Има такива капани-гилотини, при които в момента, в който хапнеш със зъбки сиренцето или саламчето, една пружина се разгъва и желязна пръчка те праска с все сила, като ти пречупва гръбнака. Някога в общежитието в Харков, така ловяхме мишки в нашата стая, бяхме поставили нов общежитейски рекорд с 31-та премазана мишка.
  Не, че вариант 1 – „декоративната клетка“ бе за мен желан вариант, просто вариант 2 – „гилотината“ ми се струваше прекалено страшен. Държавата не е мишка, за да загине от щракването на този капан, но пораженията за нейния гръбнак щяха да бъдат много сериозни и тя дълго време ще можеше само да пълзи, а изправянето на крака би се отдалечило много във времето.
  Замислих се – а няма ли други сценарии? Реших, че има. При вариант 3 България трябваше да побегне бързо, даже стремглаво в обратната на клетката посока. Но си давах сметка, че тя, страната ми днес, поради първите си лица в управлението, е силно изкушена да върви в посока Кремъл, обосновавайки това с изгодни проекти, със собствена роля в политиката, с геостратегическа мъдрост и геополитическа значимост и все неща от този род, така че бързо опомняне и рязък поврат в поведението се изключват. Не е трудно да се предвиди, значи, че вариант 3 – „напред, кръгом и пак напред“ в днешната конфигурация на властите се изключва... Клетката е пред нас, това, което може да се направи е да се забави максимално скоростта на приближаването към нея (за да не се налага да разберем дали е декоративна или е гилотина) и ако може, даже да се спираме по-често, да правим паузи, да имитираме движение към нея, да се правим малко на умрели лисици, на хитри балкански субекти, на теле, цицащо от две крави едновременно.
  Говоря за този вариант не като такъв, който аз приветствам, а като някакво най-малко зло при днешната ситуация и конфигурация на трите власти и заради настроенията на приспаното, търкащо лотарийни билети наше не-до-общество.
  Ще си призная честно, че понеже ми се иска да съм оптимист за България, под влиянието на носталгията по математиката (първата любов винаги ти навява носталгия, така е и с първата любов в науките), съвсем хипотетично и абсолютно нереалистично си представих и вариант 4 – „инверсията“.
  Няма сега да обяснявам какво в математиката се нарича инверсия, че е доста сложно за разбиране от нематематици. Но има една математическа шега – как в пустинята може да хванем лъв (или в тайгата мечка). Това става чрез инверсия! С други думи – има клетка, ние влизаме в нея, заключваме я отвътре, правим инверсия на пространството (пустинята, тайгата) спрямо клетката и като резултат от тази математическа операция, ние сме извън клетката, а лъвът или мечката – в нея! Нещо като обръщане обвивката на пространството (пустинята, тайгата) с хастара навънка! Една абсолютно реална, макар и метафорична математическа операция! За да бъде извършена обаче тя като политика за национална сигурност на страната, се изисква не толкова познания в математиката, колкото силна и сплотена държава, съзнаваща своята европейска принадлежност, плюс, да го кажа за сетен път, стратегическо, визионерско лидерство, народ, който иска да има бъдеще и пълноценно, активно, неспокойно, съвестливо и будно гражданско общество.
  Ако всичкото това беше налице, когато ни зоват в клетката лукаво и примамливо, а всъщност съвсем коварно и пресметливо, ние правим инверсията и хооп! - ние се оказваме извън клетката, а този, който хитро и лукаво е искал да ни натика в нея, сам се оказва затворен в четирите й стени. За такива случаи народната мъдрост казва – който копае гроб другиму, сам пада в него.
  
  За съжаление, обществото попада в обсега не на естествените науки, а на науките за него, за обществото, на обществените науки. А в тях не знам дали изобщо е възможна операцията инверсия.
  Давайки си сметка за това, аз продължавам да съм неспокоен да не би да ни се случи някой от първите два варианта - "декоративната клетка" и "гилотината" и стискам палци някой ден да се опомним като държава и да изберем третия - "напред, кръгом и пак напред". Това не ми е било, признавам си, детската мечта, но ми е мечтата на моите 60+ години. Ако на тази възраст изобщо може да има мечти, а не някакви обречени пред-старчески, най-обикновени илюзии и безполезни приумици.
  
  31.05.2018 г.
  
  
  2.
  Нямам илюзия вече - нищо. Даже по-малко от нищо. Това е резултатът от вчера.
  Най-лошото е - ние сме се разделили на русофили и русофоби, но нито едните, нито другите познават днешната Русия. Мислят я през призмата на своите комплекси и предубеждения.
  С Русия днес не става чрез раболепие. С Русия днес не става с дилетантство. С Русия днес не става с ентусиазъм. С Русия днес не става с крайно нереалистична преценка за важността на нашата държава и собствената ни раздута от официозните медии лична значимост.
  Отдавна не бях изпитвал такава болка - да ни накажат с откровено незачитане и с показване на мястото ни в ъгъла на голямата политика, не геополитиката...
  Болката ми е за отношението към България.
  Трудно е човек да сдържа емоциите си, когато става дума за подобно отношение към България.
  Казах как не става днес с Русия.
  А как става?
  С Русия днес става с ясна, европейска, съюзническа позиция - смисълът на членството в ЕС не е да се доберем до шведската маса, за да усвояваме европейските пари ударно и не съвсем по предназначение. Смисълът на членството ни в ЕС е да имаме по-силен глас - съюзническия, обединения, почтения, последователния, равноправния.
  С Русия днес става с консолидирано около ясни цели общество - което не плаща данък на стари нагласи и нови илюзии, а знае, осъзнава своите национални интереси.
  С Русия днес става само чрез опиране на професионализма, на науката и експертите, на знаещите и можещите, на познаващите българските приоритети и геостратегическите подводни камъни и геополитическите мини със забавено действие.
  С Русия днес става със стратегическо, визионерско, мислещо дългосрочно, високо интелигентно, надзъртащо отвъд хоризонта лидерство.
  Иначе резултатът от отношенията с нея ще бъде като вчера. Нищо. Даже по-малко от нищо. Много по-малко от нищо, но от сърце!
  31.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _            ____    ___   __   __
| \ | | _ _ / ___| / _ \ \ \ / /
| \| | | | | | | | _ | (_) | \ V /
| |\ | | |_| | | |_| | \__, | | |
|_| \_| \__,_| \____| /_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.