Фантомната болка и Нарушената представа за целостта на тялото

  Напоследък се опитвам почти отчаяно да си изясня какво се случва с нашето общество и защо то след успешни, макар и драматични периоди по време на Прехода изведнъж започна да става безразлично към съдбата си и вече близо десетина години се отказва да цени свободата, а предпочита да живее в някаква паралелна реалност, харесва му да вярва на басни и притчи, разказвани му понякога съвсем коравосърдечно, цинично и егоистично от властдържащите, така че то да остава в насипно състояние, да се задоволява с псевдодемокрацията, с менте-демокрацията и да й позволява тя да възпроизвежда себе си, като управление от страна на очевидно недостатъчно компетентни и с отсъстваща поне необходима култура хора, които не полагат никакви усилия да модернизират, нормализират, европеизират държавата, отдават се на катастрофична корупция и са лишени от каквото и да било стратегическо мислене, да не говорим за умения за съвременен мениджмънт на комплексни системи и динамични процеси.
  
  За свое голямо съжаление, стигам все по-често и все по-тревожно до извода, че случващото се с нашето общество не може да бъде описвано с обикновените, естествени, логични и близки до ума понятия и обяснителни схеми и модели. Няма как те да сработят адекватно, при условие, че обществото ни живее така самоубийствено, като се влачи в най-маргинализирания ариергард на ЕС, затъва в лишена от светлинка в края на тунела европериферия и прогонва децата си в чужбина с безпросветна пасивност и безпримерна унилост. Няма как с думи прости и очевидни да са разтълкуват растящите апатии, анемии, аномии и анамолии в българския социум.
  Налага се да привлечем допълнителни обяснителни механизми.
  Ето два от тях.
  
  Първият е свързан с така наречената ФАНТОМНА БОЛКА. Тя е изпитвана от хора, на които е отрязан чрез хирургическа операция или откъснат в резултат на нещастен случай един крайник, но макар и крайникът им да липсва, те го чувстват сякаш той все още съществува. И този крайник ги боли или сърби като истински. Те живеят с натрапчивото усещане за него, иде им да вият от тази болка или да искат да се почешат там едва ли не до разкървавяване. Това усещане обзема цялостното им внимание, без да им дава възможност понякога да мислят за нещо друго или да правят каквото и да било.
  Склонен съм да смятам, че дали отстранен чрез хирургическа намеса (народният подем в началото на Прехода) или по-скоро откъснат в резултат на стечението на външни обстоятелства, променящи света и разрушили Берлинската стена, но нашето общество остана без своя соц, само че макар и той да липсва, то изпитва фантомна болка по него, чувства го, сякаш все още си го има – ту му иде да завие от тази болка, ту му се ще да се почеше там до разкървавяване.
  Ние си мислехме, че като създадем новите демократични институции и приемем новите демократични закони и хоп! – край на соца, да живей демокрацията!!   Но не. Уви – но не…
  Соцът, дори и отстранен с операция или откъснат след нещастен за него случай, си остана в нас и с нас, ние сме обзети от фантомната болка по него. И тази фантомна болка е изпълнила съзнанието ни, тя поглъща много от нашата енергия, тя ни спъва в усилията за промяна, пилее енергията ни, скланя ни да поверяваме съдбата си на някакви имитации на соца и на неговия зле образован и диалектно говорещ Тато, на някакви симулации и имитации на промяна.
  Ние, заради фантомната болка по соца, търсим познати устойчиви образци, наподобяващи на него. А онзи, който най-убедено ни каже и пиар-но ни докаже, че всъщност соцът не е само споменът за соца, а и стремежът за завръщане към соца, той с лекота печели подкрепата ни и готовността ни да живеем с него като с мит за кадърен управник. Властта паразитира върху фантомната болка по соца и всъщност засилва тази болка. Засилва я, защото печели от нея. Общество, което страда от фантомна болка по соца никога не може да стане нормално, модерно, европейско, истински демократично общество. Не само болката му е фантомна на такова общество, фантомна е и нормалността му, и модерността му, и европейскостта му, и демократичността му.
  
  Вторият допълнителен обяснителен механизъм за случващото се с обществото ни е свързан с т.нар. НАРУШЕНА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТТА НА ТЯЛОТО. Това е феномен, при който човекът смята, че определена част от тялото му не е негова, а е чужда, нежелана, неприятна, противна и той трябва да се освободи от нея.   В този случай желанието на човека да се премахне даден крайник например, става също така натрапчиво, той или търси начин някой да му го отреже, или сам започва да си го премахва по някакъв начин.
  Докато „чуждият“ крайник съществува, човекът изпитва болезнено усещане за незавършеност, за непълнота, увреденост и дефектност. Своите неуспехи и провали индивидът, страдащ от тази болка оправдава с нея, тя е универсалното обяснително средство и непрекъснато сработващото извинение защо нещата при него не се получават. А ако види някого, който няма тази нежелана част от тялото, човекът изпитва огромна завист, иска да прилича на него и смята, че само ако и той се лиши от нея, ще стане удачлив и окрилен колкото него.
  Случи ли се страдащият да успее в края на краищата да се освободи от нежеланата част на тялото си, той изпитва щастие, удовлетвореност, спокойствие и мир със себе си.
  Според мен обществото ни гледа на демокрацията точно по този начин.   Заради нея то изпитва остра болка за нарушеност на целостта си, на нея приписва всичките си неудачи, не я чувства своя, подсъзнателно иска да му я отстранят, оглежда се за „хирурзи“, които могат да я „ампутират“ или поне някак да я осакатят, орежат, омаскарят, дискредитират. И онзи, който подсъзнателно или съзнателно „налучка“ тази болка в обществото ни и го подлъже, че може да му реши проблема, да го успокои, да го доближи да състоянието на възстановената цялост на социалното му тяло, та даже и чрез формални, псевдо, менте, повърхностни мерки за свеждането на демокрацията до нещо на ужким, мимикриращо, симулиращо, само отдалече наподобяващо на нея, той обира гласовете и печели подкрепата нашето общество.
  …
  Ето така, с помощта на тези два обяснителни механизма, на тези два феномена, присъщи за нашето общество – ФАНТОМНАТА БОЛКА по соца, и НАРУШЕНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ЦЯЛОСТТА НА ТЯЛОТО, породена от възприемането на демокрацията като нещо чуждо, което трябва да бъде отстранено или поне неглижирано, превърнато в имитация, формалност, повърхностна маска, в мимикрия, аз мога поне някак да си обясня защо наистина и дявол да го вземе защо, обществото ни е такова, каквото е и става все повече и още по такова…
  
  20.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __           _____   ____    _  _   
/ _| _ _ |___ | | __ ) | || |
| |_ | | | | / / | _ \ | || |_
| _| | |_| | / / | |_) | |__ _|
|_| \__,_| /_/ |____/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.