Ювал Ноа Харари, "Homo Deus. Кратка история на бъдещето"

  Такава книга не сте чели! Трябва да я прочетете!
  Аз чета много, но рядко някоя книга да ми е оказала толкова силно въздействие. Веднага я включвам в списъка с препоръчителна литература за моите студенти.
  
  Отдавна се опитвам нещо да променя в образованието в сигурността. Науката за сигурността е най-бързо развиващата се наука за обществото, тя, може да се каже е Науката за обществото, Обществената наука.
  Вместо това ние продължаваме да затрупваме и засипваме студентите с безкрайна информация. И все едно гледаме на главите им като на кофи - когато кофата се препълни, от нея започва да изтича това, което не се вмества в обема й. И то изтича на случаен принцип. Студентът е обект на образованието и преподаването, преподавателят го репресира с това свое Много чело, много знай.
  Напротив, преподавателят трябва да може да структурира знанието в главите на студентите, да изгражда в тях нещо като пощенските кутии във входовете, където още не са ги изпочупили. И да слага по малко в тези пощенски кутии, така че студентът да знае какво влиза в тяхното съдържание. И след това, когато студентът получи ново знание, той ще може да прецени - ах, за това имам "пощенска кутийка", значи ще го сложа в нея. А за това - нямам, значи не ми е нужно. Междувременно преподавателят създава нови пощенски кутийки в главите на студентите.
  При такъв подход студентът е субект в образованието, в преподаването.   Той е не потърпевш, а участник, съ-участник в този процес. Тук нямаме релацията преподавател срещу студент, а релацията преподавател и студент, те са един отбор със свои роли, те развиват силата Ние, We Power.
  Пита се, какво ще стане с някоя ценна идея, за която още не е изградена пощенска кутийка? Ами отговорът е прост - или в процеса на преподаването преподавателят в един момент ще изгради съответната кутийка и тогава идеята ще влезе в нея, или студентът, от един момент нататък ще стане способен сам да изгражда кутийки в главата си и да ги запълва с идеи като тази.
  Ами ако ценната идея се появи само веднъж и докато за нея няма кутийка?
  Че каква ще е тази ценна идея в образователния процес, която се появява само веднъж?
  Освен да структурира знанието в главите на студентите и да създава условия студентите сами да си изграждат кутийки и да ги запълват, т.е. да се самообучават и самообразоват нататък в творческия процес, преподавателят трябва да учи студентите да мислят.
  И още нещо - той трябва да им помага да се научават да използват тези знания.
  Че защо са ни огромни обеми информация, която не можем да използваме?!
  Защо са ни толкова специалисти по Русия, след като проспаха Крим - никой никога и с нито един ред 2-3 години преди анексията на Крим не написа дори намек, че тя е възможна.
  Защо са ни толкова арабисти, след като проспаха Арабската пролет?
  Защо са ни толкова американисти, след като проспаха Тръмп?
  Защо са ни толкова европеисти, след като проспаха Брекзита?
  Освен тъпченето с информация, преподавателите трябва да обучават студентите на стратегическо прогнозиране, дългосрочно проектиране и сценарийно планиране.
  За да могат те да се ориентират в процесите, да надникват в бъдещето.
  Вместо това, аз виждам управленски решения, които издигат в култ тъпченето с информация, предъвкването на отдавна известни и даже остаряващи неща, отказът от фундаментални, концептуални, стратегиращи и прогнозиращи лекции, защото сега било модерно да се налагат т.нар. активни форми - да си приказваме, да се правим, че правим нещо, да отбиваме номера и да улесняваме преподавателите, които са спрели да четат и да се развиват. Както каза един колега - сега ние почти не четем лекции, студентите почти не четат книги, говорим си за нещата от живота и се правим, че участваме заедно в процес на образование.
  
  Е, книгата на Ювал Ноа Харири е изключително полезна. Тя надниква в бъдещето, в новата религия на датаизма (от данни), тя се надига на пети и пръсти, за да види какво има зад хоризонта. Ще я използвам за илюстрация в скромното количество мои лекции по стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране, по futures studies.   Ако не ми ги махнат. Или ако не ме махнат мен.
  Но това не е (само) научна книга, тя е написана на език, който я прави достъпна, научно-популярна. Тя е уникална. Гарантирам ви, че такава книга не сте чели.
  Аз поне не бях чел. Но вече я прочетох.
  
  19.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _   _   _   _  __        __  _   
|___ / | \ | | | | | | \ \ / / | |_
|_ \ | \| | | | | | \ \ /\ / / | __|
___) | | |\ | | |_| | \ V V / | |_
|____/ |_| \_| \___/ \_/\_/ \__|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.