Конституция, какво да я правиш!

  Някога, когато започнах дейността си като секретар по националната сигурност, имаше период на засилен интерес към мен от колегите в други президентски администрации, на чиито баджове пишеше същото като длъжност - national security secretrary или секретарь по национальной безопасности.
  Ала тези колеги бързо се ориентираха, че в България такъв секретар няма практически никаква сериозна роля дори без да е последна дупка на кавала в своята администрация.
  И това е така не заради секретаря, а заради начина, по който конституцията е позиционирала поста Президент у нас.
  В България президентът има основно представителни функции. На международната сцена той не може да подпише нищо, ако правителството не го упълномощи изрично...
  Но оставете ме мен. Практическата незначителност се отнасяше много повече към самия президент.
  Президентът Първанов първоначално се опитваше да си придава държавническа важност, но президентите на другите държави се ориентираха в неговата безпомощност да изпълнява приеманите с апломб ангажименти. Защото един наш премиер на всички такива ангажименти имаше следния отговор - Когато му дойде времето! А друг наш премиер след него използваше случая да се еманципира от президента, избивайки свой някакъв комплекс.
  Ето защо президентът Първанов се ориентира към екскурзионни пътувания, но за да им придава поне някаква значимост, качваше в самолета към огромния си туристически (предимно) антураж някой председател на държавна агенция да подпише някакво документче, колкото да не е без хич и да оправдае командировъчните за държавния туризъм.
  Тук изобщо не казвам, че такава уредба на президентската институция е добра за България. Но тя е такава, каквато е. И превръща президентската институция в нещо само за себе си, а усилията й като правило стават напразни и импровизационни.
  Помним втория мандат на президента Първанов (аз бях само през първия), когато той наруши очебийно равнопоставеността в отношенията си със Запада и Русия. Западът му отговори с безпримерна изолация, а Русия започна да го употребява за свои си цели.
  Президентът Първанов говореше за Голям Шлем, а в Кремъл потриваха доволно ръце, че и да искаха да осъществят чрез спецслужбите си сложна разузнавателна операция по пропагандиране и прокарване на руските стратегически интереси, пак нямаше да сполучат толкова много, колкото много говореше в същия дух и със същия дъх президентът Първанов.
  Махаме личните индивидуални особености на съответния президент... В България е много трудно да си президент! Защото се смяташ за държавен глава, а всъщност си глава, която е разположена върху шията, наречена Правителство и или трябва да се въртиш в посоките и да кимаш според указанията на правителството, или неизбежно започваш да правиш резки движения некоординирано и някак своеволно, така че твоето поведение изглежда като тик или на инат.
  Конституция, какво да сториш и какво да й кажеш! Впрочем, аз някога гладувах срещу нейното приемане. Да поясня, че ние гладувахме по съвсем различни причини, а трябваше да гладуваме срещу нейните най-сериозни (и можещи да станат опасни) слабости.
  Пак ще кажа - Конституция, какво да я правиш!
  Така е било, така е, вероятно така и ще бъде.
  Докато е тази конституция.
  Сиреч, ако правителство и президент не подхождат държавнически, не консолидират единни позиции, не поставят на преден план стратегическите приоритети на България, то конституцията е главната причина всичко, което България прави на международната сцена да е в отговорностите на правителството, а всичко, което президентът прави сам и на своя глава, да остава без следа или да поражда риск за влизане в употреба най-вече в полза на онези, с които той общува, създавайки усещането, че води някаква си своя политика на международната сцена.
  Убеден съм - и бях такъв до работата си в президентската институция, по време на работата си в нея и след като реших да я напусна в края на първия мандат на президента Първанов, че един от четирите най-сериозни (а при определени развития - и опасни) дефекти на нашата конституция е закодиран в абсурда да има един-единствен човек на държавнически пост, избран мажоритарно от българския народ (т.е. с най-голямата възможна легитимност), но той да е с преди всичко представителни, а значи декоративни, ритуални, парадни, лишени от съдържание и ощетени откъм правомощия, функции.
  Това е един от най-сериозните, според мен, дефекти на конституцията, друг път ще говоря за останалите три.
  Но работата е там, че лоша или добра, конституцията е факт и най-висш нормативен акт в Република България.
  И според нея:
  Народното събрание определя външната политика, Министерският съвет я ръководи и осъществява, а Президентът представлява Република България в международните отношения.
  Забележете - той представлява не себе си, а държавата ни в международните отношения.
  Виждате колко размити и недостатъчно добре обмислени са тези формулировки. Но макар и такива, те задават рамката, те повеляват как да бъде.
  Прекрасно би било правителство и президент да синхронизират външнополитическите си позиции. Това е необходимото условие за национално отговорно присъствие на България на международната сцена.
  Необходимото, но не достатъчното.
  Достатъчното е тези синхронизирани външнополитически позиции да отговарят на стратегическите приоритети на страната и на нейните национални интереси.
  Иначе има опасност от водене на две външни политики. Обаче от това няма да печели България. Дори може и да губи, защото се създават условия други да употребяват за свои цели едната от тези външни политики. А понякога и двете.
  
  21.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _               _   _           _____ 
| |__ _ _ | | | | _ __ |___ |
| '_ \ | | | | | |_| | | '_ \ / /
| | | | | |_| | | _ | | | | | / /
|_| |_| \__,_| |_| |_| |_| |_| /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.