Не може да има пълноценна демокрация без да има общество

  Така се случи, че през последните седмици се срещнах с колеги преподаватели, живеещи в три различни части нашия континент – Балканите, Западна Европа и постсъветското Черноморие.
  На единия от тях съм рецензент за професурата, другият прави тук свое проучване за новата си книга, третият сондира тема за бъдеща конференция като част от проект, за чието еврофинансиране се бори.
  За мен тези три срещи бяха чудесна възможност да побеседвам с колегите по теми и извън науката – най-вече относно това, което през последните години ми свива сърцето: Какво се случва в и с България, защо не се получават нещата, защо се ерозира държавността ни, какво е сбъркано в самата ни система, как каруцата е впрегната пред коня и поради какви причини парата отива в свирката... По-скоро, опитвах се да разбера от колегите си как вървят нещата при тях, та да си изясня кое е някаква обща тенденция и къде си е чисто нашата специфика.
  Дължа и държа да кажа, че и тримата колеги са критично мислещи хора, с определена степен на разочарование от случващото се при тях и в Европа. Не смятам, че някой от тях гледаше да си разрекламира страната и да хвърли пясък в очите ми.
  Направих си няколко извода:
  1. Навсякъде има съществени проблеми от един или друг род, но у нас има не просто количествено натрупване на проблеми, а качествени изменения вече в доста тревожна и нерядко – в направо лоша, отиваща към хаос и анархия, към псевдодемокрация и отказ от правосъдие посока.
  2. Ако другаде се отчита сложността на процесите като сериозно затрудняване на управлението и значителни препятствия пред намирането на верните решения, то само у нас заедно с това се набива болезнено на очи нивото на управляващия елит – без стратегическо мислене, без перспективни идеи накъде да вървим и как да вървим, без необходимост от фундаментална научна подкрепа и без поне минимално критично ниво способности за съвременен мениджмънт. Не, че колегите са във възторг от интелекта на своите управляващи, но не им се е налагало, чувствам, да изпитват в определени моменти горчив срам и мъчителни стомашни спазми поради този интелект.
  3. В другите държави, в условията на такава неимоверна динамика и ескалираща сложност, направо комплексност на предизвикателствата и рисковете, особено се цени това, което работи - като структури, като капацитет, като знания, като професионалисти. И се полагат усилия добре работещото да се запази и да се надгражда над него, да се оптимизира управленският процес, да се генерират решения, които именно надграждат, засилват капацитета. Докато у нас има някаква херостратовска страст да се руши това, което работи и служи за постигане на целите, да се правят перманентни реформи, да се местят местата на събираемите така, че да се намалява сборът им, да се създават структури за проблеми, които не съществуват или не са главните, а за водещите проблеми да няма кой да се заеме с тях. Причините за тази деструкция на работещото са като че ли две – първата е, че никой у нас не се оценява и не се развива кариерно на базата на това, което върши и с отчитане как го върши, а критериите са политически, котерийни, корупционни, връзкарски; втората е, че избутването на преден план на стотици и даже хиляди некомпетентни, а понякога некадърни хора на различни управленски нива и в различни сфери на дейност, кара тези хора да се чувстват неловко, неумело, ненаясно и неуютно в съществуващите работещи структури и те се стремят да ги префасонират, да ги премоделират по свой тертип и вкус, като така извършат кадрови погром над специалистите и осъществят кадрови подбор на подчинените си. Компетентният ръководител се обгражда с хора, които са поне толкова компетентни, колкото е той, докато некомпетентният се обгражда с хора, които са поне толкова некомпетентни, колкото е той.
  4. (вероятно това е най-болезненото осъзнаване за мен) Ако има нещо, което и тримата колеги изтъкват независимо един от друг (моите разговорите с тях бяха в различни дни и те дори не се познават, не са се виждали, камо ли да са се наговорили да твърдят едно и също), то е, че техните общества са активни. Говоря за обществата в смисъла, който ние влагаме като става реч за граждански общества. Когато някога, през 90-те, от САЩ и Европа ни учеха на демокрация, мен, доскорошния програмист на Червена могила, Радомир и новоизпечен депутат, много ме шокираше понятието „гражданско общество“. В смисъл, че аз си казвах по онова време – едно общество или е гражданско, или изобщо не е общество!
  Та моите колеги тези дни ми даваха примери как обществото им не спи, не дреме, по болезнени въпроси се надига да защити своя интерес! Може дори грешно да си е формулирало интереса в конкретния случай, но при все това то се бори, то не е пасивно, апатично, обезверено, анемично.
  Нямаше как да не реша, че вероятно главната причина ние да сме все последни в ЕС по всички позитивни параметри и постоянно първи в ЕС по всички негативни параметри, е именно почти умрялото, спихнало се, обзето от метастази на безразличие към собствените си интереси и бъдеще, бездушно, онемяло и оглушало наше общество. Не може да има пълноценна, нормална, модерна, европейска демокрация без да има общество. Това си го мисля аз и си мисля, че не съм далеч от истината.
  Сумирайки за себе си впечатленията и емоциите от разговорите с тримата колеги от три различни части на Европа (при това иначе доста, твърде различни части, трябва да се признае), аз си казах нещо от рода на следното:
  Често пиша за случващото се в България, несъмнено виждам нещата в доста тъжни краски и понякога недоумявам защо някои казват, че съм краен, след като крайна е всъщност реалността в страната ни.
  Днес стигнах до извода, че ако от всичко написано трябва да избера един текст, който най-точно представя виждането ми за процесите в страната и причините за лошата посока, в която се развиват тези процеси, то това е един текст, качен неотдавна на моя сайт - текст, написан в общи линии, подобно на много други, в метрото, докато пътувам и посредством мобилния ми телефон.
  Ето отново този текст: http://nslatinski.org/?q=bg/node/1441.
  
  17.10.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _           _   ____          
/ | _ __ | | / ___| _ __
| | | '_ \ | | \___ \ | '_ \
| | | | | | | | ___) | | |_) |
|_| |_| |_| |_| |____/ | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.