Записки от метрото: идиотското решение и светлата мисъл

  Демократичното общество има много и фундаментални предимства пред тоталитарното, авторитарното и различните техни хибриди.
  Преходът към демокрация у нас донесе редица свободи и позитивни промени във функционирането на държавата ни. И ако аз (и не само аз) се взирам в уродливите черти на сегашната наша политическа система, то е защото заради тях ние живеем в непълноценна, имитационна, псевдо-, менте-демокрация. И тяхното преодоляване може да ни върне демокрацията – такава, към каквато се устремихме през 1989 г. и каквато започнахме постепенно да губим, особено през последните десетина години.
  А уродливости – много.
  Да вземем науката и висшето образование.
  В първите години на промените бяхме свидетели на стартиран с един закон т.нар. „бунт на доцентите“. Като всяка революционна мярка, тази също извърши много лични несправедливости. Но тя даде шанс на множество учени, чиято кариера бе спирана поради партийната линия и политическия подбор, прати на заслужен отдих редица професори, заседели се на местата си и спиращи кислорода за останалите научни работници.
  Сега върви нещо, което може да бъде наречено „бунт на професорите“.   Благодарение на едни необходими, но направени по идиотски начин реформи, стана възможно едва ли не всеки с яки лакти и здрави връзки да стане професор. Нароиха се безброй професори. Вече човек да го е срам да каже, че е доцент, защото това е равносилно на некадърник, неудачник, наивник или просто неОправен.   Веднъж един познат преподавател от друго висше училище пие кафе с мен 20 минути (той ме покани) и все се кани да ме пита нещо. Накрая му казах – кажи за какво седим тук с теб? А той – неудобно ми е да ти задам въпроса – ти стана ли вече професор? Да, отговарям му. Ох, слава Богу! Защото аз станах и се опасявах, че ще изглеждам смешен пред теб ако ти не си станал все още...
  И ето, сега нароилите се професори променят рязко правилата, по които те са станали такива и махалото се залюлява в крайната обратна посока – в близко бъдеще процедурите просто ще спрат за дълго време, заради нововъведените изисквания.
  Аз никога не бих си позволил да променям правилата, по които съм постигнал нещо, за да не могат и други да го постигнат...
  Или да кажем следното – някои атрактивни специалности (да използвам по-познати думи) бяха открити къде ли не – по селца и паланки. Например националната сигурност – пълно е с университети, където тя се преподава. И едни учебни заведения водят сериозно обучение, имат изградени традиции, почти формирани школи. А други „крадат“ програми, отмъкват със заплати преподаватели от тях, раздават научни степени и звания на влиятелни политици и изявени бизнесмени, а учебния процес го поставят на заден план, ако изобщо го водят. И след като направиха мускули, обраснаха с власт, те сега с промените на правилата по време на играта, целят да създадат прегради и препятствия пред конкурентите си, които ще имат проблеми с акредитирането на тези специалности и така ще бъдат постепенно елиминирани. По този начин ще бъдат наказани да не се занимават с обучаване на специалисти и подготовка на докторанти, защото са обучавали специалисти и подготвяли докторанти, вместо да воюват за позиции сред властимащите и париимащите (често това са едни и същи тесни кръгове от хора).
  Някога, при соца (далеч съм от идеализацията му, та това би било абсурд – да се идеализира нещо, изхвърлено на сметището на историята), всичко се определяше от партийната линия и политическия подбор. Но на подбраните по партийна линия с политически мотиви кадри се даваше възможност да бъдат обучени на управление на системи или процеси – имаше политически и икономически университети, АОНСУ – академия за обществени науки и социално управление, пращаха се в Москва и Ленинград, понякога в ГДР и Полша, единици – даже на Запад. БКП не беше глупава партия, въпреки идеологическите догми и тоталитарните инстинкти. Тя знаеше, че управлението на системи или процеси изисква компетентност, знания, способности, професионализъм.
  Сега със страшна сила се завръщат отново партийната линия и политическият подбор. С тази разлика, че те не се интересуват особено от наличните компетентност, знания, способности и професионализъм в управлението на системи или процеси. Нещо повече – имитацията на висше образование в много от т.нар. университети, поставянето в тях на заден план на учебния процес, меркантилизирането на цялата система чрез пазарен фундаментализъм и превръщането на множество висши учебни заведения в черни кутии – на входа парите на студента и докторанта, на изхода дипломите и научните степени, а вътре – почти нищо, избълва хиляди и хиляди неуки и незнаещи, некадърни и некомпетентни „висшисти“ и стотици такива „доктори“. Сред тях е и основният контингент, лансирани в управлението на системи или процеси чрез партийната линия и политическия подбор.
  И вече става страшно! Масово, на практически всички равнища и във фактически всички дейности нахлу кохорта дилетанти, лаици, аматьори и любители. Те са въоръжени с дипломи и мощна партийна подкрепа. Ръцете са им развързани, контролът „отгоре“ е никакъв, а ако все пак е някакъв, то е да се „отчитат“ като активни агенти в изградената йерархия на властта, която на всяко свое ниво се състои от корупционни мрежи...
  
  Търпение, драги читателю, ей-сега ще премина към конкретния импулс, породил поредната от моите записки от метрото...
  
  Като пионерче за известно време тренирах шах при местния пернишки майстор на спорта Любен Пернишки. Той, впрочем, предрече, че няма да стана знаменит шахматист, като ми каза – играеш великолепно, но нямаш характер за шампион – изпитваш жал към тези, които побеждаваш.
  Та Любен Пернишки освен, че бащински се грижеше за нас, децата на „Миньор“ и често играеше с нас „блинд“ (без той да гледа към дъската), ни учеше на игра, с днешни думи – на стратегия, на разбиране на играта. Аз наистина бях силен за възрастта си, не напразно после ставах окръжен шампион, често правех неочаквани ходове, които насмитаха невръстните като мен момчета. Любен Пернишки по този повод ни говореше, че има два типа неочаквани ходове - идиотски решения и светли мисли. Идиотското решение може само с едно преместване на фигура да обърка тотално играта ти и после цялата партия да отиде в поправяне на щетите от него. А светлата мисъл може също с едно преместване на фигура да ти даде инициативата и фактически да ти обезпечи победата. Разликата между идиотското решение и светлата мисъл е само в едно – в първия случай ти си взрян в конкретния ход, във втория – ти държиш в ума си цялата партия. В първия ти се поддаваш на непосредствения импулс, във втория ти се основаваш на разбирането на играта...
  Любен Пернишки ни учеше да разбираме играта, да мислим, казано с днешен език, стратегически, да имаме цел и план. Той положи и у мен знанието на шахмата, мисленето и чувстването на тази велика игра и така ми позволи именно на тази база да правя ходове, които печелеха партия след партия. По-късно отидох при друг треньор и под негово ръководство всъщност можах постепенно да изчерпя всичко, заложено в знанията ми и начина на мислене от Любен Пернишки. И когато то бе изчерпано, аз вече не бях конкурентен шахматист. И се прехвърлих към математиката.   Всъщност, новият треньор искаше от нас победи с цената на всичко и на всяка цена – с хитрости, уловки, чалъми, неизвестни на противниците ни варианти.   Постепенно противниците ни „хванаха цаката“ и ни надиграваха с лекота.
  Любен Пернишки се стремеше да обичаме и разбираме играта и на базата на тази обич и това разбиране да се научим да разсъждаваме стратегически и така да бъдем способни във важни и преломни моменти да правим ходове като светли мисли.
  Новият треньор бе ориентиран към бързия успех, той настояваше в конкретната ситуация да зашеметяваме противника с внезапни ходове, които, когато, както казах, ни бе „хваната цаката“, се оказваха идиотски решения. След тях цялата партия отиваше в минимизиране на последиците и опити да се спасим от разгрома.
  
  Да се върнем сега в настоящето.
  Днес има два вида управленско мислене – стратегическа философия и стратегическа интуиция.
  В първия случай този, който управлява система или процес, разработва дългосрочни визия и цел, стратегия и план за тяхното реализиране, консолидира и мобилизира своите ресурси и постепенно постига успешно своя замисъл.
  Във втория случай този, който управлява система или процес има такова разбиране за това, което управлява, такова познание, такава подготовка и такъв общ замисъл, че в даден момент сякаш получава прозрение, озарение, проблясък, светкавична идея, позволяваща му с едно-единствено решение, с един-единствен ход да промени развитието на системата или процеса, да го насочи в печеливша посока.
  Първият случай е с голяма продължителност във времето, а вторият е концентриран в един миг.
  Във втория случай става дума за това, на което ни учеше някога Любен Пернишки - за светлата мисъл.
  Неговото разбиране за светла мисъл е същото, което днес наричат стратегическа интуиция (аз бих го назовал стратегическа импровизация).
  Да обърнем отново внимание на следното – светлата мисъл, стратегическата интуиция, а според мен стратегическата импровизация – се базират на дълбоко познаване на системата или процеса, на много качествена подготовка, на сериозен професионален опит, на значителни мениджърски умения.
  У нас, поради споменатите по-горе причини, практически на всички равнища и фактически във всички дейности в управлението има все по-малко наистина кадърни и високо подготвени хора, способни на база на знанието за системата или процеса да генерират в ключови, в критични моменти светли мисли, тласкащи системата или процеса на качествено ново, много по-високо ниво на управление и в коренно различна посока на оптимално функциониране.
  Вместо това, вредом се дава път на дилетанти, лаици, аматьори, любители, продукти на сбъркан партиен подбор по политическа линия, умножени по шуробаджаначество, връзкарство, непотизъм или любовчийство, уреждане на свои хора, докопване до вплитащи в корупционните мрежи длъжности. Това се съпровожда с непознаване на същината на системите или процесите, които трябва да бъдат управлявани, с липса на колебания, че те могат да бъдат управлявани. Свещената простота и сакралното незнание са най-щадящи към тези, които ги притежават в анормална степен и в несметно количество. Защото пораждат безкритично самочувствие, невъзможност да оцениш собствената си некомпетентност, нетърпимост към знаещите и можещите и възприемане като лична обида на всеки, който разбира нещата много по-добре от теб.
  Подобни хора, настанили се (по-скоро – настанени) къде ли не по вертикала и хоризонтала на властта, в какви ли не системи или процеси, с лекота и без много замисляне вземат решения, всяко от което попада под определението на Любен Пернишки като „идиотско решение“.
  Идиотското решение е импровизация, хрумване, импулс, каприз, желание, породени от прекомерно завишена себеоценка, базирани са на непознаване на системата или процеса и на незнание как те трябва да бъдат управлявани. Резултатът от идиотското решение е, че то нанася непоправима вреда на системата или процеса и води до това, че всички последващи усилия отиват само за едно – да се минимизират щетите и последиците от него.
  
  В заключение, огромна част от усилията ни като държава, общество и обикновени граждани днес отиват предимно за това – да минимизираме щетите и последиците от нечии идиотски решения.
  Замислете се и ще се убедите, че нещата в България протичат точно по този начин. Или главно по този начин.
  Пътувайки тази сутрин, аз се замислих над този феномен и това ме накара да съчиня поредната си записка от метрото. Ако тя не се получи така, както би трябвало и ви се стори малко унила, то е защото и моите усилия – поне до 80% от тях, през последните години отиват само в това – да изразходвам огромна психическа и физическа енергия да минимизирам щетите и последиците от всякакви идиотски (по Любен Пернишки) решения. И това изпива жизнените ми сокове при занимаването с наука – единственото нещо, което знам, че мога да правя много добре и нескромно казано – на европейско ниво.
  
  15.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                          ____     ____ 
__ _ _ _ __ __ | _ \ / ___|
/ _` | | | | | \ \ / / | |_) | | | _
| (_| | | |_| | \ V / | _ < | |_| |
\__, | \__, | \_/ |_| \_\ \____|
|___/ |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.