Все пак не сме аборигени

  Не, че съм постоянно присъстващ на концертите на всички звездни изпълнители и групи, но за последните десетина години сигурно съм бил на десетина такива концерти.
  Като цяло, усещането е било едно и също - годините неумолимо са взели своето, аз харесвам не точно това, което идва от сцената, а спомените от моята младост.
  И затова съм настроен всепрощаващо. Нищо, че тези звезди идват у нас на попрището жизнено на края си. Важното е, че онова, което сме слушали като млади и музиката им, под която сме танцували се сбъдват на живо. Какво значение има, че и звездите са старички, и аз - също. Старая се да не забелязвам как нищо не е като преди и никой не е както тогава. Времето наистина безвъзвратно отнема това, което някога щедро ни е давало.
  С възрастта всеки се изправя пред страшната дилема кога да слезе от сцената. И голямата звезда, и университетският преподавател стоят пред тази дилема.   Както казва един колега, с новите закони ще преподаваме докато зъбите не ни изпаднат и мислите не ни пропаднат.
  Донякъде това важи и за звездите. Поне на 7-8 от тези концерти, ако не плащах данък на възторзите от младостта, щях да си кажа - този и този е пропуснал момента да слезе от сцената; тези и тези са само бледа сянка от миналото, защо е нужно да развалят спомените ни?
  Така или иначе, при повечето концерти звездите изсвирват и изпяват своето, махат за довиждане или дори за сбогом и това е всичко. Но някои старческата и мъничко склеротизиращо, а затова леко пошличко, казват нещо злободневно, за да се понравят на публиката - поне така си мислят те. И така й угаждат, но като че малко я подценяват. И я вкарват в нещо като футболен мач - ако казаното на някой му харесва, той е във възторг, точно както смята, че дузпата в полза на отбора му е истинска. А ако не му харесва, той се чувства лично предаден, точно както дузпата срещу неговия отбор е измислена.
  Съвсем наскоро имаше един такъв момент и той раздели публиката и противопостави коментиращите. Моята позиция при подобни концерти винаги е била една и съща - независимо дали от сцената са звучали думи, които ме кефят или ме нервят.
  Предпочитал съм звездите да си изпеят своето, да ме върнат в младостта и толкоз. Ние не сме аборигени, нито сме си платили за срещата с тях, за да ни натрапват комплексите на своето остаряване. Защото така ни обиждат сякаш сме първосигнални и се радваме на огледалца и мъниста. Винаги може да мине без тази пошлост в сивата зона между куфеенето и изкуфяването. Ние си имаме достатъчно други проблеми, за да хвърлят сянка върху не толкова честите поводи за радост и отмора.
  
  08.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _           _____   _____       _ 
| | _ _ | ____| |_ _| __| |
_ | | | | | | | _| | | / _` |
| |_| | | |_| | | |___ | | | (_| |
\___/ \__, | |_____| |_| \__,_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.