Най-тревожният дефицит

  Следват едни мои си и пространни разсъждения.
  Те едва ли са интересни за онези, които разполагат с нужното време, за да стигнат до края на текста.
  А пък онези, на които тези разсъждения са интересни, едва ли имат необходимото време, за да прочетат написаното.
  
  Човек непрекъснато трупа жизнен опит и постоянно попада в нови ситуации.
  Нека систематизираме нещата така:
  
  -- Има процес в съответна институция – той може да върви добре или да върви лошо.
  -- Управленското решение по този процес в институцията може да е добро (ръководителят е компетентен по отношение на процеса) или да е лошо (ръководителят е некомпетентен по отношение на процеса).
  -- Изпълнителските усилия на професионалистите в институцията по този процес след като е взето това управленско решение могат да бъдат насочени към това процесът да тръгне по-добре или процесът да не тръгне по-лошо.
  Съответно ситуациите са 8.
  
  Четири от тях могат да се сметнат за на теория невъзможни и на практика неестествени ако усилията на професионалистите наистина са професионални и затова тези ситуации не си струва да бъдат обсъждани.
  1. Ако процесът върви добре, а решението е добро (ръководителят е компетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне не по-лошо.
  2. Ако процесът върви добре, а решението е лошо (ръководителят е некомпетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне по-добре.
  3. Ако процесът върви лошо, а решението е лошо (ръководителят е некомпетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне по-добре.
  4. Ако процесът върви лошо, а решението е добро (ръководителят е компетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне не по-лошо.
  
  Остават още 4 ситуации.
  1. Ако процесът върви лошо, а решението е лошо (ръководителят е некомпетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне не по-лошо.
  За изминалите години като изпълнител – и „преди“ (в качеството ми на програмист или специалист по автоматизация на инженерния труд), и „сега“ (в качеството ми на университетски преподавател или участник в различни проекти) се е налагало често да участвам в екипи, които се сблъскват със зле вървящи процеси и крайно некомпетентни ръководни решения по тях, затова са се налагали понякога дори колосални усилия със сизифов еквивалент да се направи така, че процесът поне да не тръгне още по-лошо. Това е черен и неблагодарен труд.
  2. Ако процесът върви лошо, а решението е добро (ръководителят е компетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне малко по-добре.
  Моят сериозен като стаж (близо 40 години) експертен опит ме е научил, че дори един процес да върви лошо, ако ръководителят е компетентен, екипът от професионалисти получава сякаш второ дихание и постига малко чудо – процесът започва да върви по-добре. Самият аз, като изпълнител, пълен с идеи и след сериозно напрежение съм изпитвал удовлетворението да виждам как нещата започват да потръгват – безценно е значението на компетентността у ръководителя. Затова ми е тежко, че все по-рядко се натъквам на такива ръководители и дори многократно съм задавал въпроса – как така в системите за наука, образование, сигурност и др. има толкова много кадърни и компетентни хора, а с кадровия подбор се случва нещо страшно, понякога перверзно дори и по върховете биват изстрелвани ръководители, които не просто са некомпетентни, но се случва да бъдат дори некадърни – в областта, която им се връчва (нерядко връзкарски и парашутно) да ръководят.
  3. Ако процесът върви добре, а решението е добро (ръководителят е некомпетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне още по-добре.
  Това е идеалната ситуация. Идеална, защото е все повече като несбъднат идеал. Вярвам, че я има, но не съм я срещал отдавна. Ние трябва да се замислим защо е така у нас и колко дълго можем да издържим, ако тази ситуация става все по-идеална, сиреч все по-несбъдващ се и невъзможен идеал.
  4. Ако процесът върви добре, а решението е лошо (ръководителят е некомпетентен), то усилията на професионалистите са процесът да тръгне не по-лошо.
  Ето това и ето такава е моята голяма мъка (особено през последните години) - като гледам надлъж и нашир отечеството ни любезно. Колко много пъти – и „преди“, и „сега“ наблюдавам вездесъщата картина – има процес, който върви добре и ако не да се оптимизира този процес, задачата е поне да се запази доброто му функциониране. Вместо това до управлението на този процес се докопва некомпетентен ръководител и става една – не е нито за разправяне, нито за описване, а разровиш ли го - ще мирише! След некомпетентните решения на некомпетентните ръководители, екипите от професионалисти хабят апокалиптична енергия, минават през кански и танталови мъки само и само да не позволят този процес да тръгне по-лошо, а ако може да тръгне не по-лошо – това е чудо на чудесата.
  България е осеяна от останките, агониите, метаморфозите и сенките на процеси, които са вървели добре, но са станали жертва на некомпетентни управленци с некадърни решения и единствено всеотдайността на професионалистите след това е спомогнала нещо от тези процеси да бъде спасено.
  Моите последни творчески години като изпълнител и слуга на много господари минават все в това – нещо работи, доказало е своята ефективност, аз съм частица от него, старая се да бъда на ниво, раздавам се в това, което правя, опитвам се да дам максимално от себе си на каузата, на мисията, на делото, на процеса, но този процес става жертва на некомпетентност „отгоре“ и само с чудовищни старания „отдолу“ някак се минимизират щетите от тази некомпетентност. Уморих се, до болка ми писна да минимизирам години наред щетите от некомпетентни и даже некадърни управленски решения! В борбата с такива вятърни, по-скоро вятърничави мелници минават последните подвластни на творчество мои времена...
  Вместо да градят и надграждат, вместо да оптимизират и модернизират, вместо да гонят европейски стандарти и съвременни норми на качествен продукт, професионалистите у нас като правило са заети само с едно – да минимизират щетите от некомпетентни управленски решения!
  Това е печалната истина. Или поне истината, която виждам и в която живея аз.
  Може ли да бъде другояче? Може – показват го и го доказват мъничките участъчета, приветливите островчета на смислено управление, на грижовно отношение към работещите процеси, когато управленската воля не е насочена към смазване и смачкване на подчинените, за да се знае кой командва парада, а към запазване и подобряване на вече работещото добре. Забелязъл съм, че като правило ръководителите там са преди всичко или поне задължително, освен всичко друго, добри човеци!
  Ето защо е почти като аксиома моето скромно и лично усещане, че когато един процес работи добре, за да започне да работи още по-добре, достатъчното условие е ръководителят да е добър като ръководител, т.е. можещ, знаещ, компетентен и кадърен.
  Но това условие е само достатъчно, защото има и друго – необходимо условие. И то е ръководителят да е добър човек.
  За жалост, у нас прекалено често и все по-зачестяващо ръководителите на всички нива и във всички администрации не просто не са добри ръководители, но не са и добри човеци.
  В България има различни дефицити – дефицит на справедливост, дефицит на законност, дефицит на лидерство, дефицит на сигурност, дефицит на демокрация, дефицит на общи цели и общи ценности, но най-тревожен за мен е дефицитът на добри човеци сред онези, които ръководят процесите – процесите на различните нива и във всички администрации...
  
  09.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _____   ___    _   ____  
/ _ \ |__ / / _ \ (_) | _ \
| (_) | / / | | | | | | | |_) |
\__, | / /_ | |_| | | | | _ <
/_/ /____| \__\_\ |_| |_| \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.