За природата на нищетата

  - В това нещастно за отечеството време аз не мога да работя със спокоен дух върху моето съчинение.
  Тит Лукреций Кар, "За природата на нещата".
  
  Тит Лукреций Кар (99-55 г.) - значим древноримски философ и поет, материалист, със съчинението-поема "За природата на нещата" (De rerum natura) далеч изпреварил своето време.
  
  Сходно с това на големия философ е положението на редица мои колеги, да не говорим за моето!
  Днес не е време за сериозна наука! Хората на научния труд са подложени на битката с оцеляването си в материален план и на борбата за запазване на достойнството си в морален план.
  Търгаши в научната и образователната сфера, босове, опияняващи се от властта си, фиксирани върху паричната печалба и презиращи качеството на научния и образователен продукт, самозвани ментори и самозабравили се всезнайковци са сложиил ръка върху науката и образованието. Всъщност, науката не ги интересува, тя е лукс, който си го позволяват, според тях, всякакви неадекватни динозаври и неосъзнали се в духа на времето младежи-наивници. Виж, образованието - това е Нещо, от него може да се печели. Превръщаш твоята институция в черна кутия - на входа парите на студентите, на изхода - дипломите. Вътре? Много важно какво е вътре...
  
  Масовият преподавател е домитивиран да надгражда себе си и в себе си, защото неговият труд не се оценява по качество, усилията му не се адмирират, ако той чете, ако се труди, ако има безсънни нощи в търсене на новото и съвременното в науката. Виж, ако се вписва в кръгове по интереси, в общности по взаимно оказвани услуги, ако се държи правилно и гласува още по-правилно, той има шанс. Тежко, тежко време за висшето ни образование! Затова не е странно, че на места студенти се обединяват в съпротива срещу това, че виждате ли - карат ги да учат! Ето защо е логично, че на преден план излизат не универститети, които се стремят да дават качествено образование, а учебни заведения, които се стараят да дават по възможно най-лесен начин дипломи...
  Докато университетите, в които все още се учи, са под пряка заплаха от маргинализиране. Там висшият мениджмънт също, като навсякъде, започва да ругае преподавателите, че са строги, че понякога - о, Боже, пишат двойки и тройки...
  И какво излиза? И в "универеситетите", и в университетите се дават дипломи, в които пише едно и също, но в първите следването е Пей сърце и шапка на тояга, а във вторите е учеен и труд, напрежение и усилия. Но на практика печеливши са студентите от първите учебни заведения, а тези от вторите започват да изглеждат неудачници и смотаняци!
  
  Така че напълно го разбирам великия Тит Лукреций Кар!
  Как да пиша творчески последната си монография (последна, защото по-добра повече няма да мога да напиша, а по-лоша няма да искам да напиша), след като от моята енергия, усилия, нерви, здраве поне 80% отиват да се занимавам с нечии височайши импровизации, рИформи, хрумвания, капризи - основно на онези, които, с извинение за думата, стратегират! Всеки ден е мъка да минимизираш щетите; всеки миг е отчаян опит да намериш полезно решение на нещо частно, когато е взето вредно решение за нещо общо.
  Ако беше само с мен, заради характера ми, заради неумението да слушкам и папкам, заради ревността на други, че съм някакво име с някакъв авторитет - не бих го написал. Моите войни са си мои войни. Много важно, така съм решил да живея. Но това е битието на мнозинството можещи и знаещи, търсещи и постигащи успехи наши преподаватели. С когото и да говоря - едно и също взорът им види: слаб стратегически мениджмънт, печалбарство, търгашество, избутване на качеството на образователния продукт на заден план, отнемане на думата на преподавателите по важните проблеми и тяхна неистова мъка да минимизират щети от решения, които нанасят поражения с 10 години напред поне, които рушат работещи процеси и дърпат надолу като воденични камъни, овесени на шията на съответния университет.
  
  Това, което се извършва днес по отношение на висшето образование у нас е превръщане на това спасително през десетилетията плодотворно и урожайно поле за държавността и интелектна на нацията поле в минно поле, в което навсякъде се залагат мини със забавено, но неизбежно действие. И те ще се взривяват хаотично и разрушително.
  А онези, все още искащи да дават драго и мило за стойностна наука и качествено висше образование, ще стават и остават единици, които в своите дневници, водени в късните вечерни часове на умората или в безсънните нощи на подпухналите мозъци, ще записват все същото, като Тит Лукреций Кар преди близо 2100 години:
  - В това нещастно за отечеството време аз не мога да работя със спокоен дух върху моето съчинение.
  
  Защото такава е природата на нещата в Отечеството ни любезно. И по-точно - природата на нищетата.
  
  05.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _      __  __                    
| \ | | | | __ | \/ | _ _ __ __
| \| | | |/ / | |\/| | | | | | \ \ /\ / /
| |\ | | < | | | | | |_| | \ V V /
|_| \_| |_|\_\ |_| |_| \__,_| \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.