Оксиморони в царството на Винету

  1.
  От мястото на събитието:
  В кварталния супермаркет пред мен върви майка на около 35 с детенце. То подсмърча и проплаква, а тя му чете морал - престани, излагаш ме пред хората, кой купува книга от магазин! Детенцето роптае - това не е книга, това е книжчицаааа! Майката - млъкни бе, ще ме изкараш извън кожата, не ме интересува какво е, няма да купуваме всякакви глупости тука!
  Ако не беше добре облечена, нагласена, а някоя бедна женица, какъвто съм си слабонервен и сиромахомилен, направо бях готов да му купя на малкото книжчицата, която иска. Не всеки ден виждам дете, дето плаче за кинжка.
  Съвсем случайно, на входа на супермаркета, където съм спрял да купя пенсионерския вестник на майка ми, отново виждам жената с детето. То обелва хартийката на някакви псевдобонбонки за жълти стотинки и се е поуспокоило. А жената - няма да повярвате - купува .... да, точно така, купува лотарийни талони, ама с най-различен формат, цвят и вид за 93 лева! При това, понеже талоните са много и обемисти, момичето зад щанда ги слага в найлонова торбичка от стандартните (сиреч никак не малка) с логото и украшенията на Лотарията!
  Милата родна картинка мало и голямо да купува лотарийни талони я наблюдавам ежедневно и навсякъде, но да се купуват в такива количества, че да ги слагат в цели найлонови торбички, такова нещо не бях виждал!
  Както пееше някога Алла Пугачёва: То ли ещё будет!
  Какво ли още ни очаква, какво ли още предстои, какво ли още ще се случва...
  28.04.2018 г.
  
  
  2.
  Подробности от пейзажа:
  Минавам покрай две възрастни съседки. Прегърнали си и подсмърчат просълзени. Питам ги какво се е случило. Едната ми казва:
  - Преди седмица тя дойде да ме помоли за 30 лева. Нямала да си купи лекарства. И днес ми ги върна, а сега пък аз я моля да ми услужи временно с 20 лева за моето лекарство. Даде ми и си поплакваме, защото не знаем докога ще можем да си помагаме - нейният е неподвижен на легло, моята щерка е безработна. И друг път е било тежко, но сега това тежко е по-тежко отвсякога!
  29.04.2018 г.
  
  
  3.
  По стълбите на станция Г. М. Димитров слиза баща с момченце и момиченце, изглежда, че са близнаци.
  Момченцето пита татко си:
  - Ти не си шеф, нали?
  - Не съм.
  - И футболист не си?
  - Не съм.
  - И като Антон Хекимян не си?
  - Не съм.
  - Не може ли да си поне някой?
  Момиченцето се намесва:
  - Той е татко!
  - Да, ама на мен не ми е достатъчно!
  - А пък на мен ми е достатъчно! И искам докато съм жива винаги да ми е татко!
  30.04.2018 г.
  
  
  4.
  Панаир на книгата в НДК няма да има.
  Пазар на книгата на пл. Славейков няма да има.
  По-малко ДДС за книгата няма да има.
  Подкрепа за книгата няма да има.
  В царството на Винету само еднокнижците виреят. Поне по-рано четяха Карл Маркс. Сега предпочитат Карл Май. Предпочитат го, но дори и него не го препрочитат. За тях четенето на книги навярно е вредно, а четящите книги вероятно са вредители...
  01.05.2018 г.
  
  
  5.
  Пием късно кафе с приятел-юрист, консултираме се един друг - той, по-скоро дъщеря му си има научен проблем и надеждата му е, че аз ще й помогна; аз пък на тия години съм като на фронт, пилеейки огромна енергия (която иначе толкова ми е нужна за новата монография!) в отблъскване на всякакви атаки... Както и да е, ако продължава административната война срещу мен, ще се наложи да й дам гласност - това ми е единственият ресурс за защита.
  За друго ми е думата. Питам приятеля си - няма ли никаква надежда, прав ли съм като смятам, че поне 5, ако не и 10 години все тези ще са? А той ми казва:
  - Някога БСП подхвърли на СДС президентския пост, за да му запуши устата, всички да свързват със СДС тежестите от проблемите, а те си запазиха правителството, та да прехвърлят политическата си власт в икономическа. И Преходът тръгна от самото начало в погрешна посока, маса години бяха загубени в лутане и тъпчене на едно място.
  Сега тези извъртяха на БСП същия номер - подхвърлиха им президентския пост, за да ги направят част от статуквото, а през останалото време чрез политическата си власт добиват такава мощна икономическа власт, че по-нататък политическата им власт е гарантирана за десетилетие. Така Преходът катастрофира в псевдодемокрация.
  
  Слушах го леко шокиран. Не бях се замислял за това! Но наистина има нещо вярно. Най-малкото - България е била най-зле, когато Партията с голямо "П" в дадения исторически период "подхвърли" на главния си опонент президентския пост, за да го направи участник във властта, а значи и съучастник в крайно негативните процеси. Първия път тези деструктивни процеси завършиха със събитията 1996-1997 г., сиреч с дъното, в което със страшна сила се блъсна страната ни.
  
  Този мой приятел, аз често го цитирам тук, накрая произнесе една от любимите си фрази:
  - Не е вярно, че съм песимист - аз просто имам мрачни предчувствия за бъдещето!
  02.05.2018 г.
  
  
  6.
  В последните няколко парламента задължително се вкарва по една партия-идиотка. Влизането й започва да се подгрява от социолози и медии на статуквото много преди изборите. Намират се необходимото количество пари и достатъчното качество задкулисна подкрепа. Внушава се, че тя ще влезе. И тя влиза.   Ролята й в парламента е на шут - да си плещи каквото ще. Задачата й е само една - да бъде резерв на управляващата партия или коалиция, ако част от мнозинството по някаква причина се пропука (например поради недоволство от получената възможност да усвоява еврофондове и държавни поръчки). Схемата работи безотказно. А когато парламентът се разпадне, съответната партия-идиотка практически изчезва. Танцувала е само един мандат.
  За жалост обаче, макар ролята й да е на партия-идиотка, това не значи задължително от редиците й да изскачат идиотски идеи. А все по-често започва да се случва точно това. Ето защо се питам - ако имаме партия-идиотка, от която понякога идват откровени идиотски идеи, то това свързано ли е с някои дефицити и дефекти в политическото и душевното здраве на определени хора от тази партия? Защото трезво мислещи, душевно здрави хора едва ли са способни на идиотски идеи. На такива идеи са способни само персони, които или са отчаяни политически шарлатани, или имат психологически проблеми. Друго обяснение не намирам.
  Някой ще ми опонира - те са избрани от народа, народни представители са.
  Така е. Значи народът ни трябва също да се замисли. Той наистина е суверен, но какво се случва когато суверенът е безотговорен - към собственото си настояще и бъдеще?
  Или ще се окаже прав някогашният наш добродушен съмишленик чичо Гришата, който идваше в СДС "да ни се порадва" и ми казваше с тъга:
  - Глас народен - бич Божи...
  03.05.2018 г.
  
  
  7.
  Справям се някак с тълпата и жегата в една институция и получавам нужната справка. Гледам отсреща - може да се изпие едно кафе на крак. Поръчвам си дългото кафе и жената зад щанда, около 50, ми подава кутийка да си взема късметче. Разглеждам го скептично. Тя ме разпознава и пита:
  - Какво Ви се падна, г-н Слатински?
  Прочитам й го:
  - Докато си жив не спирай да се учиш как се живее.
  И коментирам:
  - Аз не спирам да се уча, но и всякакви типове също не спират да ме поучават как трябва да живея.
  Жената махва с ръка:
  - Свърши тая, отидоха си хубавите неща, мъка една остана - за мен много, за децата още повече!
  Не знам какво да й отговоря. Кимам някак в съгласие, но с леко окуражаваща усмивка, и казвам с тон на границата на баналността:
  - Все пак да се надяваме, нали казват, че надеждата като първа глупачка умира последна!
  - Мина една надежда оттука и замина и тя като останалите надежди - през Терминал 2. За каква надежда говорите - не виждате ли какво е наоколо!? Превзели са страната едни хора като бурени - хем на полезното не дават да поникне и порасте, хем се размножават страшно бързо. И тук - кимва към институцията насреща, и навсякъде - пълно е с оксиморони!
  Аз виждам, че жената е интелигентна, ала, грях ми на душата, признавам си,- реших, че е чула тази дума, но не знае какво означава.
  Затова внимателно подпитвам:
  - В смисъл? Какви оксиморони?
  - Как какви - образовани неграмотници, месоядни вегетарианци, чугунени дръвници, невярващи фанатици, демократични диктатори! Оксиморон до оксиморона, юнак до юнака...
  Изваждам телефона сякаш съм получил есемес и цъкам нещо по него. Всъщност, записвам си оксимороните й. Тази жена направо ме разби. Кафето струва 35 стотинки, подавам 50 и й казвам довиждане без да дочакам рестото. Не знам защо, но много ми стана жал за нея.
  04.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _           ____    _         
| | | | __ _ | ___| (_) _ _
| | | | / _` | |___ \ | | | | | |
| |_| | | (_| | ___) | | | | |_| |
\___/ \__, | |____/ |_| \__, |
|_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.