За вас нека е празник, но за мен е делник

  Честит празник на Българската армия, на националната отбрана, на системата ни за сигурност, на науката и образованието в тази жизнено важна област от държавността!
  Казвам го от сърце! Но в същото време предпочитам да не празнувам днес, а да работя - над лекциите си, над учебниците си, над монографиите си, над идеите си.
  Пожелавам прекрасен празник на онези, които намират воля и сила да празнуват. На мен не ми е особено празнично, защото се чувствам съдбовно и неразривно свързан с армията, с отбраната, със сигурността, с науката и образованието, подготвящи млади специалисти за тях, а в последно време непрекъснато губя битките, които водя за по-стойностна наука и по-качествено образование.
  Постоянно се опитвам напразно да спра дълбоко погрешни решения, старая се всуе да минимизирам щетите от намеса в процеси, които все още работят за доброто на България, но докога ще работят и как ще работят, ако тази намеса продължава?
  Ежедневно съзнавам, че прекрасната младеж, която обучавам, търси развитие и реализация навън, защото тук от безработни бакалаври ще премине в дългия списък на безработните магистри - и то точно когато националната ни сигурност и отбрана, външната ни политика и вътрешният ред имат апокалиптична, крещяща нужда от тях!
  И без капчица отдих от тези мисли, огорчено си давам сметка, че силите на рушенето, на съсипването, на командоренето, на самовлюбеността, на неразбирането, че не може да се тъпче с ботуши по оголените нерви на една фина и комплексна сфера, на административния диктат и дисциплинарния юмрук, на недостатъчната компетентност, на самоувереността, че може с власт да се налагат силово съмнителни визии, са по-мощни от мен. Те нямат спиране и възпиране. И всъщност ме карат или да призная поражението си, или да участвам в тези деструктивни въздействия. А хората, които искаме да спрем деструктивните въздействия, но неволно или въпреки волята ни участваме в тях, фактически съ-участваме в тях, ставаме техни съучастници.
  За пореден път през тези 30 години - каква карма, орис, съдба или участ! - съм потопен в процеси, които искам да променя, искам да спра, искам да ги тласна в далеч по-добра посока, а като неуспявам, неизбежно осъзнавам (и така се оказва за обществото), че както и да съм участвал в тях, аз съм станал техен съучастник.
  И все пак - честит празник на онези, които вярват, че след празника идат по-добри дни.
  А аз няма да празнувам, днешният празник за мен ще бъде делник - отново и отново изпълнен с труд, с работа, с мисъл, с писане и четене, чиято цел е само една - да направя още един пореден опит дните след празника да са по-добри за нашата армия, за отбраната ни, за системата за национална сигурност и за науката и образованието, свързани с тях!
  Само така аз разбирам празника на системата, която е изправена пред Хамлетовия въпрос - да бъде или да не бъде, сиреч - да бъде или да не бъде надежден производител на повече сигурност за държавата, обществото и гражданите...
  
  06.06.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
     _      _   _   ____             ___  
/ \ | \ | | / ___| _ _ / _ \
/ _ \ | \| | \___ \ | | | | | (_) |
/ ___ \ | |\ | ___) | | |_| | \__, |
/_/ \_\ |_| \_| |____/ \__,_| /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.