Реквием за една частица на София

  В първата половина на 70-те години на миналия век нашата Национална математическа гимназия бе на последния етаж на 7/8 гимназия на Шишман. А общежитието ни се намираше в две къщи на Толбухин, сега В. Левски малко преди Попа отдясно, гледано откъм Ректората. Участъкът Толбухин, Графа, Славейков, Шишман е останал в спомените ми като море от светлина! Младост! Но помислете си само - кино Дружба, прелестните момичета от Художествената гимназия, св. Седмочисленици (обградени на Великден), ресторанти, от които вечер си купувахме пържени картофи, кино Култура, тихи улички за романтични разходки и удобни ъгълчета за прескачане отвън-навътре на оградата на общежитията, сладкарнички със сърдечни продавачки на банички, боза и газирана вода! Наистина - светлина и чистота.
  След време дойде демокрацията. В първата половина на 90-те пак помня в този район много светлина. Книжарските щандове, опозиционен печат и самиздат - Независимост, Мост, Глас; вървиш и насреща от реверите ти намигват значки на СДС - струва ти се, че сме страшно много, кипи енергия, веднъж самият (!) Радой Ралин ме спира (мен!) и ме съветва доброжелателно, друг път големият (да, той!) Георги Русев ми стиска (на мен!) ръката и казва Радвам се, че си от Перник! Политическа младост! Странно ли е, че отново си спомням там много светлина и чистота...
  
  Днес пътят ми мина по тези места. Уви... Мръсно, тъмно, трамвайната линия на Славейков лежи в корито от разнебитени камъняци като след лининградска блокада, книжарските щандове ги няма и е пусто, шуто, неграмотно; дращят очите ти грозни графити по стените, навсякъде хвърчащи вестници и торбички, обърнати кошчета за боклук, празни заведения за хранене, до Попа се виждат все порутени сгради, олющени фасади, бездушен пазаро-битак, омърлушени хора, унилост и като в краен квартал, като в преддверие на гето.
  Дали споменът от моята младост, заедно със спомена от моята политическа младост са прекалено светли и чисти, но ориенталската, занемарена гледка ме потресе! Та дори в бъдещия център на нашата столица, Люлин 6/7 е по-градско, по-чисто, по-уютно, по-човечно!
  Реквием за една скъпа на сърцето ми частица на София, която е печална метафора за времето и пространството, в което ни принуждават да живеем онези, за които гласуваме. По-скоро онези, за които гласува огромното мнозинство, чиято част нито мога, нито желая да бъда!
  
  04.05.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____            ____    _    ____ 
| _ \ _ _ | _ \ (_) / ___|
| |_) | | | | | | |_) | | | | |
| _ < | |_| | | __/ | | | |___
|_| \_\ \__, | |_| |_| \____|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.