Чезаре Ломброзо, "Престъпният човек"

  Книгата се появи тези дни в книжарниците.
  Колега от Академията на МВР казваше, че всички цитират и още повече - критикуват Чезаре Ломброзо, но почти никой у нас не го е чел.
  Социалистическата криминология яростно го отричаше и осъждаше.
  
  Аз не съм компетентен да анализирам идеите на Чезаре Ломброзо. Каквото и когато съм чел от него, наистина ми се е струвало в отделни моменти почти абсурдно. Но сега с тази книга получих най-сетне възможност да се запозная по-подробно с анализите му на човешките типажи, обременености, предопределености и наклонности, които спомагат да идентифицираме престъпника и дори да имаме принципи и модели за ранно сигнализиране, предугаждане и предвиждане на потенциалната възможност някой да извърши тежко престъпление.
  Затова тази книга, според любителското ми мнение, си струва да бъде прочетена от изкушените в сигурността или поне в безопасността и обществения ред.
  
  Но има един аспект, който поне на и за мен ми се струва много полезен.
  Чезаре Ломброзо пренасочва погледа и анализа от престъплението към престъпника.
  Когато наблюдавах и наблюдавам, а несъмнено предстои още дълго време да наблюдавам политически прегрешения и престъпления, корупция и алчност, некадърност и безскрупулност, арогантност и различни деструктивни индивидни критични слабости - нарцисизъм, грандомания, клептомания, лесно и леко говорене на лъжи, постоянно сменяне на позиции, живеене в измислена и-или паралелна реалност, агресивен пиар и безсъвестна пропаганда, аз много често съм се улавял да си давам сметка, че обществото допуска огромна грешка - то се взира в тези опасни или разлагащи управлението и политиката деяния, но се отказва да насочи погледа си по-внимателно към дълбоката и понякога умело законспирирана същност на извършителите на тези деяния.
  А трябва да го направи.
  Трябва да си даде сметка, че вероятно в някои от политиците има патологии и фобии, психологически и психически болести, симптоми и синдроми, "благодарение" на които се случва онова, което се случва. Само така може да се убеди то, обществото ни, че политиката не е мръсна работа, но понякога се прави от мръсни хора с мръсни намерения или просто мръсници, а ако не точно от такива хора, то от персони с трайни психически и психологически увреждания.
  Четейки внимателно тази книга с изложение на основните тези на Чезаре Ломброзо, аз съвсем неволно се върнах отново към тази стара своя теза:
  Изключително необходимо е ние като общество да можем да пренасочим погледа си от безобразията в политиката към извършителите на тези безобразия и към онова, което ги кара да извършват такива безобразия. Това ни е необходимо, за да можем да си съставяме поне донякъде профили на политици, за които е по-добре да не гласуваме, защото давайки им власт, ние поемаме огромен риск те да нанесат трудно поправими и дори непоправими щети на държавата, обществото и всеки един от нас.
  
  28.04.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _                    _     
|___ | | | ____ __ __ | |__
/ / | | |_ / \ \ /\ / / | '_ \
/ / | | / / \ V V / | | | |
/_/ |_| /___| \_/\_/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.