Ще строим затвор!

  "Ще строим завод!" - бе казал поетът.
  "Ще строим затвор!" - превъзбудено възклицават "по телевизията".
  
  Френският социолог Лоик Вакан (1960) в излязлата и на български език през 2004 г. книга „Затворите на нищетата“ пише с тревога за набираща сила тенденция в съвременната демократична държава – за разтоварването на държавата от отговорности по отношение на социалния и икономическия произход на несигурността, за „нов наказателен разум, целящ да криминализира бедните”, за „политика на криминализация на нищетата”, за „карцерална хипертрофия” и „наказателно управление на социалната несигурност”.
  Става дума за използване на репресивната сила на държавата за системно и структурно насилие върху раждащата престъпност бедност и върху родената от бедността престъпност.
  След като от допускането, че има бедни хора, които извършват престъпления, се преминава към приемането, че бедността е пряка причина за престъпността; както и след като взема връх разбирането, че бедните не са способни да бъдат отговорни за самите себе си, че вината за това, че са бедни, е на самите бедни, на тяхното отношение към себе си и към закона, на тяхното поведение, то тогава спрямо бедните има само една крачка – да бъдат репресирани с цялата сила на държавата.
  Така се постига „неутрализиране на непокорното спрямо новия икономически ред население”. Намаляването на инвестициите в по-справедлива социална политика, т.е. социалното дезинвестиране преминава в нарастване на инвестициите в затвори, т.е. карцералното свърхинвестиране, което „единствено е способно да озапти разместванията, предизвикани от разграждането на държавата благодетелка и от оповсеместяването, овсеобщностяването на материалната несигурност, която неминуемо произтича от него за ниските етажи на социалната структура”.
  Нещо повече, този подход става дори рентабилен в икономически план – чрез него ние присъстваме на раждането на „търговски карцеро-подпомагателен комплекс” – от една страна се използва евтиният труд на затворниците, а от друга, развива се цяла уникална мрежа от компании, които печелят от държавния бизнес със затворите – строителство на сгради, производство на съоръжения и средства за наблюдение, снабдяване, охрана и т.н.
  Лоик Вакан заключава, че „като боклукчийска кола на несигурността, карцералната институция не се задоволява да събира и да изпраща на съответните места пролетариата, считан за ненужен, нежелан или опасен, и по този начин да скрива мизерията и да неутрализира най-взривоопасните й ефекти: тя самата активно допринася, нещо, което много често забравяме, за разпростирането и увековечаването на социалната несигурност и изоставеност, които я подхранват и й служат за гаранция”.
  
  С други думи, много мощни интереси започват да кръжат около държавата, около властта, около управляващите и казват в повелително наклонение:
  Искаме да строим затвори!
  Казват го, защото това за тях е бизнес с много висок процент на печалба.
  Но като има затвори, трябва да има и затворници. А откъде да се вземат те?
  Много ясно откъде – от по-долните, най-вече от дънните прослойки.   Бедността се обявява за неморално поведение, за собствен избор, за асоциално отношение към своите отговорности, за девиантно позициониране в социума. И оттук до нейното криминализиране е една крачка. Криминализира ли се бедността, лесно ще могат бедните да бъдат обект на репресиите на дисциплиниращите институции, които у нас са много по-малко правораздаващи и много повече правоотнемащи органи за меко и все повече – за твърдо, грубо насилие над обикновените граждани.
  
  И ако в демократичните държави има проявления на тенденцията, описана от Лоик Вакан, то наистина – какво да кажем за България? В страната ни бедните хора биват наказвани не само С това, че са бедни – живеят по-кратко и боледуват повече, имат по-нисък жизнен статус, лишени са от редица възможности, за чието постигане са необходими сериозни материални способности, но все повече и ЗА това, че са бедни – имат много по-малки шансове да получат качествено образование, добра работа, справедливо правосъдие, уважително отношение. Както (до)казва индийският философ и икономист Амартя Сен, бедността не е свързана с количеството блага, а се определя от социално обусловените възможности на хората да получат достъп до тези блага, затова в социалната реалност и на най-богатите западни държави бедността е задължителен елемент („структурна бедност”).
  
  Нека нямаме излишни илюзии. За тези 30 години след 1989 г., постсоцът в демократични одежди, имитацията на демокрация, псевдопроцедурната демокрация (сиреч когато властта и нейните кохорти, корпуси, клиенти и контингенти решат, че демократичните процедури ги устройват, те ги прилагат с пълна сила, а когато решат, че не ги устройват, просто не ги спазват, игнорират ги, а Съдебната система нехае и Конституционния съд се прави на паднал от Марс), играта на демокрация – всичкото това е изчерпано, изпразнено от прогресивна същност, реформаторски смисъл и демократично съдържание, приключено е, амортизирано е. Толкова енергия имахме – за 30 години постсоц. Всичко е стихнато, спихнато, спаружено, сподавено.
  Вече е зациментирано непроменимо статукво. Непроменимо по мирен път, по спокоен път, по парламентарен път, по еволюционен път.
  
  Ето защо започват да се случват и все повече ще се случват абсурдни неща по закона на силата, а не по силата на закона, по правото на силата, а не по силата на правото. А хората, обикновените хора са обхванати от апатия, анемия, аномия, за да се намерят зациклени и зазидани в аномалия.
  Ако се пусне слаб ток в крачето на мъртвото жабче, то започва да мръдва.   На нашето общество му пускат мощни порции ток – политически, икономически, финансов, социален, „културен“, екологичен, здравоопаазващ, образователен, спортен, какъв ли не и той не реагира, не помръдва. Не помръдва.
  Сякаш обществото ни е по-неживо от крачето на мъртвото жабче…
  Така че никак не е странно, че „по телевизията“ превъзбудено ще възклицават:
   „Ще строим затвор!“.
  Че няма да строим завод или държава, настояще или бъдеще?!
  Ще строим онова, което заслужаваме. И не бива да си правим илюзия, в този затвор няма да има ден на отворените врати. В затвореното общество такива врати няма.
  И няма и да има.
  
  22.04.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _              _            ___  
| \ | | ___ | | _ _ ( _ )
| \| | / _ \ _ | | | | | | / _ \
| |\ | | __/ | |_| | | |_| | | (_) |
|_| \_| \___| \___/ \__,_| \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.