За Мюнстер, тероризма и морала на експертите и "експертите"

  Христос воскресе!
  Днес е празник на надеждата, на оптимизма, на положителното мислене, на вярата в по-доброто.
  Но е ден и за смирение на егото, защото можем да сравним делата си с Неговите, на Спасителя дела и да си дадем сметка колко мънички и обикновени сме в сравнение с Него, независимо какво ни подсказва неутолимото ни его.
  Аз не знам какво точно стои зад случилото се в Мюнстер. Всичко е възможно, макар да имах още вчера подозрението, че става дума за нещо различно от тероризма. Но това бе подозрение, а не познание. Поради тази причина не коментирах нищо.
  В същото време плеяда наши експерти и „експерти“ (разликата между тях все повече се размива), веднага излязоха с точна констатация и категоричен извод за поредния акт на ислямистки тероризъм.
  Когато става дума за съвременното катастрофично явление, което ние наричаме малко по инерция все така тероризъм
   (тук няма да влизам в теоретизиране, само ще кажа, че според мен случващото се през последните години е по-скоро е особен тип война срещу нас, Европа и САЩ, сиреч Запада - тотална война, която се води включително и чрез терористични действия),
  многократно се акцентира на ролята на медиите – понеже насилниците (насилници – защото използват насилие) търсят много силен и масов психологически, психофизиологически, психически и психозен ефект, медиите неволно или волно, тиражирайки до най-малки подробности и с най-ужасни кадри резултатите от насилническите действия, се превръщат де факто в оръжие на насилниците и стават
  Медии за масово поразяване на психиката на обикновените хора.
  Време е вече, заедно с медиите, да се замислим и за ролята на експертите, които бързат да се възползват от предоставената им от медиите трибуна в гонене на популярност или в обслужване на собственото его. Те все повече се превръщат също така в
  Експерти за масово поразяване на психиката на обикновените хора.
  И по този начин на практика обслужват целите на насилниците.
  Още не се знае от полицията и специалните служби какво се е случило, а експертите и „експертите“ вече вещаят своите версии като истина от последна инстанция.
  Когато един експерт се появява по медиите, той трябва да говори като експерт, а не както говори обикновеният човек, т.е. чрез спекулации, притеснения, емоционални изводи и налучквания от общи съображения.
  Защото хората, които гледат, слушат и четат експерта, възприемат казаното от него именно като от експерт. Без да има необходимата информация, просто изтичвайки се бързо до медията, експертът говори не като експерт, а като обикновен гражданин, но бива възприет като експерт и по този начин манипулира без да желае това или именно като го желае – обикновените хора, обществото.
  Значи става дума за морала и етиката, за отговорността и дълга на експерта.
  Аз мога да ви говоря с часове за Близкия изток, а понеже ме смятате за някакъв в сигурността, вие ще ме възприемате именно като говорещ в качеството си на някакъв в сигурността и ще се заслушвате, а може и да се вслушвате в моето мнение. Но всъщност аз не съм експерт по този проблем и мнението ми за него не е експертно. Значи аз манипулирам, подвеждам, заблуждавам и дори лъжа онези, които ме гледат, слушат или четат. Затова никога не коментирам Близкия изток. За Близкия изток не съм компетентен и именно поради тази причина не си позволявам да го анализирам публично.
  
  И така, исках само да кажа тук и сега, че Мюнстер отново показа, че освен с експертизата си, нашите експерти и „експерти“ имат очевиден дефицит и с морала си. Даже не очевиден, а очеваден..
  
  
  Допълнение - който има търпение да продължи с четенето:
  Нещата с тероризма наистина са много сложни, той се превръща в нашето ежедневие. Ние обаче трябва да поставим точната диагноза днес, защото без неговата точна диагноза как ще намерим и постигнем лечението му?
  Хората, които прибягват до предизвикващо паника и ужас насилие могат да бъдат разделени условно на три категории:
  --- психопати - като екстремна болест на психиката;
  --- социопати - като екстремна болест на социума;
  --- терористи – като екстремна болест на политиката.
  Разбира се, тези три типа „-пати“ и "-патии" могат да се съчетаят, една от тях да води до друга или до други две, така че да имат отрицателен синергетичен ефект, т.е. те да не се „събират”, а да се „умножават”, макар че поне доскоро терористите (в традиционното разбираен за тях) да не са общо-взето нито психопати, нито социопати или поне да не са били такива в нормалния си живот и в детството и юношеството.
  --- Психопатите трябва да се идентифицират и диагностицират, те трябва да бъдат лекувани в изолиращи ги медицински заведения. Те са обществено опасни и трябва да са под контрол, защото интересите на обществото стоят над интересите и т.нар. човешки права на психопата.
  --- Социопатите обаче най-често са жертва на обществото и свръхлибералния, ултрапазарен тоталитаризъм, който се просмуква във всяка фибра на човешкото съзнание, поражда аномия, анемия,, аномалия и апатия, създава социални отношения, за които главното са постигането на целите с цената на всичко и на всяка цена, материалният успех, схващането, че човек за човека е вълк. Разбира се, само защото мнозина от тях са „жертви на системата”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. Но със социопатите не може да се воюва само като се борим с тях един по един. За да ограничим производството на социопати, трябва да си дадем сметка, че те са продукт на обществото. Изградили сме франкенщайнов социум, в който няма нищо свято и твърде много хора се маргинализират, падат на дъното. Обществото ни е болно и то трябва да бъде лекувано, да се санират блатата от егоизъм, да се възраждат за нов живот пустините от безнравственост и се рециклират сметищата от алчност.
  --- А терористите?
  Пак ще кажа - тероризмът е политически феномен. Тероризмът попада в сложна сфера на политическа дейност за противодействие, изискваща визия, стратегия, лидерство, държавност, обръщане на цялата система за национална сигурност към обществото и отделните негови граждани. Тероризмът е „качен” на стратегическо ниво на противодействие и ангажира много сериозен управленски и институционален ресурс, усилия на стратегическия мениджмънт на държавата. Тероризмът е екстремна болест на политиката. Именно там най-напред трябва да се търси точната диагноза. Ние сме жертви на и потерпъвши от тероризма, но ние не само сме част от решението на проблема Тероризъм, ала сме и част от проблема.
  Ако можеше лесно да се намери лечение на тази екстремна болест, на тази -патия, тя щеше вече да бъде намерена.
  Тепърва ще има да страдаме от тероризма, но трябва да се приготвим за тези страдания и да се калим за тяхното понасяне. Няма друг начин. Цената ще е висока. А понеже ще успеем, понеже ще трябва да успеем, цената ще бъде изключително висока. Готови ли сме да я платим, наистина ще успеем. Не сме ли готови – ще я платим десеторно... Но пак рано или късно ще успеем.
  
  08.04.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __    __                       _   
/ _| / /_ ____ _ __ ___ | |_
| |_ | '_ \ |_ / | '_ ` _ \ | __|
| _| | (_) | / / | | | | | | | |_
|_| \___/ /___| |_| |_| |_| \__|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.