10 черти на лошия организационен мениджър

  Започнах трудовия си стаж на 12.12.1979 г. Много, много отдавна.
  Самото започване е доста интересна и твърде любопитна история (беше след 6 месеца като ... безработен), но за нея – друг път.
  За изминалите почти 40 години, натрупах сериозен жизнен опит и прочетох немалко книги за управлението на организациите. Какво ли не видях. И какво ли не съм и очаквал да видя.
  Когато човек постепенно се устремява към финалната права на трудовата си дейност, започва да нараства у него желанието да прави обобщения за управлението, управляването, управляваващите и управляваните. Подобни ообобщения са в някаква степен теглене на чертата. И за жалост, някои от тези обобщения се оказват инвариантни по отношение на Времето. В смисъл, че се наблюдават – макар и с известни специфики – и Тогава, и Сега.
  Преди време формулирах тук
  10 закона на лошия организационен мениджмънт
   (вж. http://nslatinski.org/?q=bg/node/1370).
  
  Сега ще се опитам да дам:
  
  10 черти на лошия организационен мениджър:
  
  1. Той винаги говори в първо лице, единствено число – Аз, Аз, Аз, Аз…, тотално себелюбиво е опиянен от властта си в организацията и е абсолютно неспособен да осъзнае мобилизиращия, вдъхновяващ и консолидиращ ефект на Силата "Ние" (We Power) ,
  2. Той започва дейността си, като посяга на свободата на своите подчинени и не се успокоява, докато не я сведе до минимум или дори не я отнеме напълно.
  3. Той непрекъснато заявява, че е ръководител на всички и всичко в организацията и само той знае какво ще се прави, защо ще се прави, как ще се прави и кога ще се прави.
  4. Той е категорично убеден, че всичко, свързано с функционирането на организацията му е пределно ясно и не се нуждае от хора, които да го съветват креативно, а от хора, които да му се подчиняват безпрекословно.
  5. Той се стреми да наруши и даже да разруши досегашния ход на процесите в организацията, да извърши радикални и волунтаристки реформи, които да тласнат хората в състояние на неопределеност и риск, на стрес и страх, с което са разкъсват устойчивите връзки между звената, започва да цари неизвестност какво следва и неяснота какво ще се получи, така че мисълта се парализира, инициативността се блокира, възцаряват се отчаяно примирение и сляпо изпълнение на нарежданията.
  6. Той изповядва философията на централизацията и командването, като смята съвременната тенденция за децентрализация и координация в мениджмънта за внушена от тъмни външни сили временна и преходна псевдодемократична мода.
  7. Той се изолира от останалите служители в организацията, прави достъпа им до себе си изключително труден, не вижда смисъл в това да се допитва до тях и не смята, че те трябва да могат да идват при него, а е убеден, че дистанцията с тях само увеличава управленския му авторитет.
  8. Той се отнася с подозрение към изявените личности в организацията и се стреми да ги смачка и-или дискредитира, за да покаже кой командва парада и да изпрати сигнал към редовите служители – аз тези ги смачках, та вас ли няма да смажа.
  9. Той се обгражда с послушни и не смеещи да възразят, да заявят мнението си или да кажат истината подчинени, които треперят от погледа му и се свиват на ер-малък от заповедите му.
  10. Той поощрява своевременното му обезпечаване с всяка „чувствителна“ за отношението на служителите към него информация, с което стимулира доносничеството и топенето един друг, противопоставянето между хората и подливането на вода като битка за неговото внимание и признание, които се превръщат в главен ресурс за кариерното израстване.
  
  01.04.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         ____    _____                    
__ __ | __ ) | ___| __ __ __ __
\ \/ / | _ \ | |_ \ \ / / \ \ /\ / /
> < | |_) | | _| \ V / \ V V /
/_/\_\ |____/ |_| \_/ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.