По средата на две мегаломании

  Замислям се, как би изглеждало продължението на следната логика:
  - Ще си летим над България, защото тя нищо не може да направи срещу това.
  Например - ще минем през България, защото тя нищо не може да направи срещу това.
  Или - ще отхапем нещо от България, защото тя нищо не може да направи срещу това.
  
  Най-добре би било да не се замислям, за да изпитвам страх. И още повече, за да не се страхувам от самия страх.
  
  Но се питам въпреки всичко - а защо да не се замислим над това и всички ние?
  Посегателството срещу суверенитета и териториалната цялост не заслужава реакция само ако е на дело. Но и когато е на думи.
  Една мегаломания включва българска територия в душата си.
  Друга мегаломания разглежда българската територия като зона свободна за полети, като "проходной двор".
  
  Да поразсъждаваме над подобна логика още малко.
  Какво е главното в нея? А главното е следното:
  Можем да говорим / правим каквото си искаме, защото България е безсилна да направи каквото и да било.
  Наистина, тази логика засега е само декларации. Слова. Но къде са гаранциите, че ще останат само слова?
  
  Питам се с тревога - Наистина, какво става с Отечеството ми любезно, как така две мегаломании пет пари не дават на нас какво ни е от техните слова? Кога е било това - така открито да ни посягат на суверенитета, макар и словесно? Словесно засега?
  
  Не е ли време да си съберем мислите, да си направим инвентаризация на приоритетите, да си дадем сметка, че във външната политика всеки трябва да се простира според чергата си и че в международните отношения държава, която си надскача сянката, самата тя може да се превърне в сянка?
  Абсолютно жизнено важно е да си изясним още веднъж - кои са нашите партньори и от кого можем да разчитаме на помощ и подкрепа. И когато решаваме как да постъпим, трябва не да се увъртаме и въртим около оста си като калайджии във всички посоки, а да си даваме ясна сметка за следното, за печалната истина, че:
  
  Някои в този свят са повече производители на сигурност, други - повече потребители на сигурност. Някои са повече производители на несигурност, а някои - повече потърпевши от несигурност.
  И ако ти си повече потребител на сигурност и потърпевш от несигурност, то трябва да платиш с нещо за сигурността си и за опазването ти от несигурността. Това е като данък - данък Солидарност.
  Да, не е винаги естетично подобно поведение, може би, не е реалистично, прагматично и логично.
  Иначе... Иначе границите са фикция, начертано върху пясък. Първо ги нарушават словесно, после може да им хрумне нещо друго.
  
  Важно е да се знае, че да си въобразяваш, че си посредник, когато държавата ти постоянно отслабва и агонизира, това е абсурдна и опасна илюзия. Посредничеството на паралелни, непресичащи се, глухи един за друг монолози не е посредничество, а обслужване, прислужване...
  Не само 2 подобни монолога, но и 1000 не правят 1 истински, нормален диалог.
  Когато възникне потребност от истински, нормален диалог, дано стане по-скоро, тогава няма да опрат до теб - до този, който не може да спре отслабването и агонизирането на собствената си държава.
  Възникне ли потребност от истински, нормален диалог, тогава ще бъде нужен посредник, а не някой по средата. Мъдрият Маршал Маклуън бе казал: Медията е Съобщението, а не чак толкова мъдрият Николай Слатински казва: Медиаторът (посредникът) е Диалогът.
  
  Посредникът трябва да бъде на нивото на Диалога, да бъде конструктор на Диалога, да бъде Визионер на Диалога, да бъде Мобилизатор, Консолидатор, Мотиватор в Диалога, да знае Геостратегическия език на Диалога с всичките му Геополитически диалекти. А не да бъде моноезичен и офлайн...
  
  Посредникът прави Диалога, а този по средата най-често го отнася за липсата на Диалог. Да се правиш на мост означава да забравяш, че мостовете много често служат, за да минат по тях полковете. Или че най-напред тях ги разрушават...
  
  Отново ще кажа - трябва много добре да си спомним кои са нашите партньори, на чия помощ ще разчитаме. Нищо, че понякога дори тази помощ може да не се окаже достатъчна. Но тя е необходима. Защото иначе би могло да се окаже, че и животът на държавата е като живота на човека - едно мигване с клепача на времето...
  Сиреч кратък и с гарантиран фатален изход.
  30.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   ___       _           ___  
| \ | | |_ _| __| | _ __ / _ \
| \| | | | / _` | | '__| | | | |
| |\ | | | | (_| | | | | |_| |
|_| \_| |___| \__,_| |_| \__\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.