Мат Ридли, "Еволюция на всичко". Или как некомпетентността смята, че лодките моделират морето

  Прекрасна книга, но който е чел нещо от Мат Ридли, той знае, че казвайки това, не казвам нищо ново!
  Еволюцията протича спонтанно, като наслагване на случайни изменения, хрумвания и озарения. Няма го големият Дизайн, резултат от някакъв епохален замисъл. Нещата вървят на принципа проба-грешка, колкото-толкова, където може и ако може. Новото идва тогава, когато е настанало времето за него. Средата "поръчва" това, което й е нужно.
  Например - не някой сяда и конструира Лодката, а напротив - звани и незвани майстори, любители и специалисти, логически мислещи и импровизатори конструират различни видове лодки и различни типове подобрения в тях, постепенно и нерядко алогично една лодка се ражда от друга, една лодка следва друга, досущ като по метода на Дарвин - неудачните лодки потъват, сякаш самото море моделира лодките и казва кои да останат, дава им шанс да плуват, а останалите разрушава или обрича на забрава.
  Мисленето на Мат Ридли (то не е само негово) винаги някак е било и мое мислене. Така се случват нещата или поне така се случват те най-добре.
  Впрочем, това бе и моят шанс в Науката за сигурността. Когато "хванат от улицата" аз навлязох "на стари години" (33, на попрището жизнено в средата) в нея, към мен се отнасяха с присмех и ирония - "не е служил в армията", "математик", "не е завършил каквото трябва", "не разбира нищо от службите"... И винаги ме оценяваха с един ден закъснение - към вчерашния ден. А аз днес знаех винаги много повече от вчера. И ги изненадвах. А малко нескромно - задминавах ги един след друг.
  Защото моето навлизане в Науката за сигурността бе по еволюционната рецепта на книгата на Мат Ридли. Не чрез големия, статичен, веднъж завинаги разработен и закотвен в 20 век дизайн, а еволюционно - водеше ме средата, реалната сигурност, трансформацията на света, навлизането в качествено нов тип общество - глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково едновременно. Сиреч не аз се опитвах да измисля някаква лодка в тази бурна среда, а тя, т.е. морето - глобалното, континенталното, регионалното и националното едновременно, формираха моята лодка, казваха каква тя трябва да бъде, за да пори вълните му. Моите стратегии бяха не като през 20 век - ресурсно ориентирани - знам си нещо и ще си го бая до Второ пришествие, а целево ориентирани - има предизвикателства, рискове, опасности и заплахи, за които аз трябва да намеря знания и разбиране, мисъл и идеи, отговори и прогнозиране.
  Ето защо тази книга на Мат Ридли ми се вижда изключително интересна и полезна. Тя е креативна и "читабелна", стимулираща мисленето и ... образоваща.
  С други думи - още една a must read book...
  
  
  P.S.
  Не, няма да се сдържа, ще добавя този постскриптум. Защото когато Времето е бурно, динамично, мултидисциплинарно, разнопосочно и многостранно (и много странно), когато трябва да има децентрализация и координация на знанието, вместо централизация и командване - на преподаването, на даването на съвременен образователен продукт, който да обхваща различни приоритети и интереси, намерения и цели на обучаващите, аз се сблъсквам с едно атавистично мислене, което иска да определя всичко отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре (по еволюционната рецепта на Мат Ридли), със заповед, с унификация, с монологична воля, с командно-административни подходи, с вкарване на всички обучаеми в един вагон и слагайки локомотива зад вагона! Дилетантни конструктори на лодки, никога не плували в морето, искат да пригодят морето към лодката, която се опитват да конструират. Абсурд, абсурд, абсурд, деструктивен абсурд...
  Толкова ме боли, че не може да се повлияе на подобно мислене, че не се отчита, че златно правило Номер 1 на стратегическия мениджър е Не навреди! Понеже душата ми е подпухнала от безсилие да се спрат процеси, които могат - опасявам се! - да имат дългосрочни разрушителни последици, книгата на Мат Ридли е като балсам за нея.
  Може пък като в сериала Counterpart някъде наблизо да съществува паралелен свят, отделил се от нашия в един неочакван миг и там да взема връх разумът, а онова, което се прави да се прави така, че хем да е правилно, хем да се прави по правилния начин. Уморих се да гледам как се правят или правилни неща по неправилен начин, или неправилни неща по правилен начин, или - най-често - неправилни неща по неправилен начин.
  29.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____           _        
_ __ / ___| __ _ | | ___
| '__| | | _ / _` | | | / __|
| | | |_| | | (_| | | | | (__
|_| \____| \__,_| |_| \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.