Битката е за настоящето...

  Няма нищо по-приятно и повече стимулиращо от лекции пред одухотворена и критично мислеща при това студентска аудитория.
  Ала след лекциите човек се връща в реалността..
  Бях решил повече да не пиша статуси днес, но ме жегна отвътре лекостта, с която висшите ни политици се мислят за геостратези...
  Единият се опитва да се прави едновременно и на Чърчил, и на Чембърлейн. Ала няма как да си и двамата. Те са взаимно изключващи се. Гълъбчето, на чието краче са закачили писъмцето от единия стан в другия, напразно си въобразява, че е посредник. Всъщност то е само гълъбче. То е по средата. А това, намиращото се по средата, често се е превръщало в мишена.   Историята е пълна с отстреляни пощенски гълъбчета. Статистиката сочи, че едва 10% от пощенските гълъби оцеляват, сиреч 1 от 10...
  Другият... Ох, припомних си една защита на дипломни работи. Много интелигентна и мислеща студентка защитаваше прекрасна дипломна работа за Близкоизточния конфликт.   Отговори точно и разумно на всички въпроси. Добре, но член на комисията очевидно искаше да се заяде, сам не знам защо, може би бе станал с левия крак. И за да "затапи" студентката, накрая попита:
  - Добре, да допуснем, че някои колеги имат основание да хвалят дипломната работа, но аз недоумявам как те могат допускат това, след като студентката не казва какво трябва да се направи, за да се реши Близкоизточният конфликт!
  Е, днес чухме отговор на този въпрос. То какъвто въпросът, такъв и отговорът.
  А мен наистина ме жегва отвътре лекостта, с която висшите ни политици се мислят за геостратези.
  Старо като света правило е, че държава, която в глобалната сигурност надскача своята сянка, лесно може самата тя да се превърне в сянка. И в международните отношения една държава трябва да се простира според чергата си. Иначе чергата й може да пламне.
  23.03.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  Мой колега в един от университетите, неотдавна стана на 50, днес ми каза, че заминава в Европа, пробил е в една катедра, приели са му предложенията за курсове. Решил е да рискува! Попита ме какво мисля по този въпрос.
  Казах му - не е важно аз какво мисля, а ти не мисли, заминавай! Заминавай! Аз някога имах такава възможност, но не заминах. И сега, на 60+ с все по-голяма сила съжалявам за това.
  Той накрая на разговора ни просто изохка:
  - Ще замина, защото съм станал непоправим песимист за нещата в България.   Накъдето и да се обърна, виждам все едно и също - държавата ни умира пред очите на народа. А народът гледа безучастно нейната агония. Значи така му се пада на народа, сиреч на нас. Аз съучастник в това ритуално самоубийство на цял един народ няма да ставам! Погледни какъв жесток парадокс - да останеш тук започва да означава, че ставаш съучастник в самоубийството на своя народ! Ножът опира до кокала - въпрос на време е да осъзнаем, че в България един от властта или народа ще бъде излишен...
  Замълчах си. Напоследък когато си замълча, означава, че нямам думи. Днес нямах думи да опровергая моя колега. Можех ли сега да замина, без да се колебая бих го направил.. Дали пък ако все повече от нас го направят, най-сетне властимащите ще се опомнят? Те имат един народ и втори няма да имат, ако той се махне оттук. А случи ли се това - грош цена е цената на тяхната власт, която не ти дава друг избор - или да станеш неин съучастник в затриването на Отечеството ни любезно, или да го напуснеш - задълго, твърде вероятно и завинаги.
  24.03.2018 г.
  
  
  P.S. 2.
  Лесно може да откриете един знаменит цитат от Дъглас Адамс - с идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли:
„Намирам се в интересен свят — в интересна дупка — пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“.
  Имам усещането, че прослойката на нашите властимащи си казва същото за интересния свят и още по-интересната страна, която управляват - пасва им зашеметяващо добре - и съм сигурен колко силно са убедени те, че тя е била направена специално за тях.
  Тъжното е, че за да бъде направена България специално за тях помогнахме и ние, от първата вълна на Прихода...
  Макар че следващите подир нас ни надминаха главоломно в тези усилия.
  25.03.2018 г.
  
  
  P.S. 3.
  Говоря на приятел за отиващото си бъдеще на България, а той:
  - За какво бъдеще говориш, бъдещето го няма, то си отидЕ! Сега битката е за настоящето – поне нещо от него да се спаси…
  28.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ____  __  __  _____    ___    _____ 
/ ___| \ \/ / |_ _| / _ \ | ___|
| | \ / | | | (_) | | |_
| |___ / \ | | \__, | | _|
\____| /_/\_\ |_| /_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.