Светоусещане и-и

  Преди 2-3 години един приятел ми казва – в нашето министерство са ти големи фенове, четат те и дори си пишат анализите, използвайки твои позиции и аргументи!
  Спокойно, отговорих му, това е докато мои позиции и аргументи влязат в разрез с техните. Тогава от фенове ще се превърнат в мои гонители.
  Колко пъти е било така! Ту леви, ту десни, ту русофили, ту русофоби, то американофоби, ту американофили.
  Затова отдавна всичкото това не ми прави чак пък такова впечатление. Аз си имам свои принципи и ценности, схващания и разбирания и си ги следвам, като смея да кажа, че никога не е било заради лична корист и в угода някому. Това мое поведение не означава, че съм бил прав и че съм прав – такъв съм и така виждам нещата. Ето защо като вълни са онези, които в даден момент споделят моите схващания – засилват се, зачестяват, после се отдръпват и се стопяват.
  А главната причина за това е, че аз не мога да разсъждавам през призмата на или-или. Смятам подобен начин за разсъждение за фундаментализъм и малко за екстремизъм. Моето светоусещане е на и-и. Не ми е по силите да смятам, че един човек или едно нещо са само черни или само бели. Човекът трябва да се разглежда чрез везаната – на едното блюдо лошите му неща, на другото – добрите. Добър човек за мен не е идеалният човек, а онзи, при който доброто преобладава значително над лошото.
  Прекалено крайно и радикално е да мисля или-или. Всъщност, то не е в моите сили.
  По отношение на ценностите за мен въпросът също не е или-или. Тук също важи аналогията за лекарството – то до една степен е лекарство, в по-голяма доза може да се превърне в отрова. При всяка ценност е важно тя да е „много“ в твоята нравствена система. Но въпросът е колко много да е това много?
  Колко много демократичност да има у теб, че да си демократично мислещ човек, без да се превърнеш в демократичен фундаменталист и така да станеш губител на себе си, обществото и държавата?
  Колко много толерантност да има у теб, че да си толерантно мислещ човек, без да се превръщаш в толерантостен радикал и така да станеш враг на себе си, обществото и държавата?
  Колко много либералност да има у теб, че да си либерално мислещ човек, без да се превръщаш в либерален екстремист и така да станеш ад за себе си, обществото и държавата?
  Колко много миролюбивост да има у теб, че да си миролюбиво мислещ човек, без да се превръщаш в миролюбив фанатик и така да станеш в губител на себе си, обществото и държавата?
  Абсолютизирането на ценностите, сиреч обявяването и възприемането им за абсолютни, е възможно само ако всички споделят тези ценности. Точно както всички споделяме ценностна, че най-святото и свидно нещо на света е Майката! Но когато не всички споделят тези ценности, а голяма част са срещу тях и са готови, решени да използват твоето споделяне на тези ценности срещу теб, а нерядко и срещу обществото, че в определени случаи и срещу държавата ти, то тогава ти не можеш да бъдеш ценностен фундаменталист, радикал, екстремист, фанатик...
  Ето това мое символ-верую непрекъснато, почти цял живот ми създава проблеми. Понякога сериозни проблеми. Бил съм уволняван от работа, често живея под дамоклевия меч на вдигнатия от началството ми мерник. Но по-лошото е, че прииждат като вълни хора, които до един момент споделят вижданията ми, после идва момента, когато моите виждания се различават от техните, защото аз не мога да бъда краен до предела, не мога да мисля или-или и вълната се спихва, тя стихва, впрочем, междувременно друга вълна от различно мислещи от предната ме е заляла със споделяне на вижданията ми. А онези, от стихналата и спихнала се вълна вече ми лепят етикет – той не е наш, отлично си знаехме че е така, ама по някое време се бяхме заблудили!
  Затова и пиша, че аз съм от онези, които сами по себе си са си най-малкото възможно малцинство у нас – малцинството от 1 човек.
  Но по-добре така, отколкото да смяташ, че човекът е или само добър, или само лош, или само приятел, или само враг, или само герой, или само предател, или само вярващ, или само неверник... Аз, както казах, така съм възпитан и така съм се самовъзпитал, че да мисля, че човекът не е никога само едното или само другото. За мен това е даденост. Но приемам за човек, когото истински и искрено уважавам само този, в който положителното е много повече от отрицателното. На положителното тогава се възхищавам или поне го ценя, а лошото прощавам, или поне се старая да не ми влияе прекалено на отношението ми към този човек.
  
  29.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   _   _   _      ____  __        __
__| | | \ | | | |_ / ___| \ \ / /
/ _` | | \| | | __| | | _ \ \ /\ / /
| (_| | | |\ | | |_ | |_| | \ V V /
\__,_| |_| \_| \__| \____| \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.