Безсилие пред безпрекословната воля на некомпетентността

  Не ми се влиза в детайли поради различни съображения и затова наистина трудно ще може да разберете за какво ви говоря и да схванете защо са тези мои тръшкания в момента, но ще ви споделя за абсолютното безсилие - на здравия разум и миналия през много труд и битки професионализъм - да се спре съсипването на един доказал ефективността и спечелил си авторитета процес, на едно нормално работещо и стараещо се да се самооптимизира творческо дело.
  Не ми се иска да съм лош пророк, но след месеци ще се върна към този си статус, за да стане ясно какво съм искал да кажа с него и защо съм се оказал безвъзвратно прав...
  
  Безсилието ми днес се сблъсква челно с безпрекословната воля на онези, които смятат, че имат правото да казват какво трябва да бъде, без да искат да чуят как трябва да бъде. Вероятно е да пресилвам нещата, когато смятам, че дългосрочните негативни и - страхувам се - разрушителни последици ще станат очевидни твърде скоро, но мнозина като мен в страната ни са вече безкрайно уморени от ескалиращата деструкция, избуяла на базата на неразбирането, че в сложната и динамична система пипнеш ли нещо невнимателно, пипаш всичко осезателно и нерядко - фатално.
  Не съм предполагал, но не защото съм наивник, все пак натрупах немалко жизнен опит и претърпях доста поражения, за да си позволявам още наивност, че ще дойде време след 30 години демокрация, когато безсилието да промениш каквото и да е е още по-катастрофично безнадеждно, отколкото при късния соц.
  Не, не е преувеличение, не е прекомерно драматизиране, а е споделяното не само от мен усещане, че сме здраво заклещени в безвремие, което съчетава по прекалено перверзен начин най-лошото на късния соц с най-лошото на формалната, имитационна, симулационна и изпразнена от същност, смисъл и съдържание псевдодемокрация...
  26.03.2018 г.
  
  
  P.S.
  Из разговор с приятели:
  Дискутираме ситуацията, при която в институцията протича разрушителен процес с дългосрочни последици, които ти не можеш да спреш по никакъв начин – как трябва да постъпиш? Ако останеш и присъстваш в този процес, ти ставаш съучастник в него. Ако напуснеш, то се признаваш за победен и с махането ти се губи част от и без това оскъдното критично отношение и алтернативно мнение, така че във всеобщата тишина, породена от страх за работното място и безсилие да се направи каквото и да било, разрушителният процес и неговите причинители ще се почувстват още повече с развързани ръце, а ти ще се измъчваш с вината си, че това е така и заради твоето дезертиране.
  Не знаех и не знам какво да кажа по въпроса. Наистина не знам.   Един от моите приятели не издържа и повиши глас – до какво доживяхме, а? да няма как да се влее здрав разум и компетентност в управленското решение и ние да се занимаваме с морални дилеми на малката социалистическа правда в голямата измамно-демократична лъжа?
  А друг от моите приятели направо ме разби – живеете си с някакви илюзии момчета, не момчета, а старчета мили – искате във висшето образование да се правят правилните неща и по правилния начин... погледнете и прогледнете - измама и лъжа крие всяка дума в действителността на висшето образование и това е така, защото висшето образование у нас е една извънредно масова социална залъгалка за по-умните млади хора, че да не протестират, а да отива енергията им за други неща, само не за протест и съпротива срещу сегашната уродлива действителност у нас и срещу начина, по който се закопава държавата.
  
  Замълчах. Защото ми се стори, че не двамата приятели ми говорят тези неща, а се обажда от много издълбоко моят вътрешен глас...
  27.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          __     _____        __        __
___ / /_ | ____| ___ \ \ / /
/ __| | '_ \ | _| / __| \ \ /\ / /
| (__ | (_) | | |___ \__ \ \ V V /
\___| \___/ |_____| |___/ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.