ЕС, Путин, Ердоган и Теорията на конфликтите

  Лидерите на ЕС са изправени пред безпрецедентни предизвикателства. Аз съм скептично настроен по отношение на техните качества като визионери и стратези. В същото време, виждам колко противоречиво е отношението към последните им действия – нарастване на конфронтацията с Путин около скандала „Новичок“ и тенденцията за сътрудничество поради кризата с бежанците с Ердоган и срещата във Варна.
  Но в подобно поведение няма нищо абсурдно.
  Така е точно по Теорията на конфликтите в Науката за сигурността.
  Ще се опитам тук да се обоснова.
  
  Според взаимодействието между елементите на конфронтация и сътрудничество в конфликтите, тяхното съдържание и крайния им резултат могат да се разглеждат два типа конфликти или игри, както често са наричани в моделното проектиране на конфликтите:
  конфликт (игра) с нулева сума и
  конфликт (игра) с ненулева сума.
  • Конфликтите (игрите) с нулева сума са от типа „win—lose”, „победа—загуба”, „да—не”, „или—или”, при които победата на едната страна означава загуба на другата.
  В Теорията на игрите подобен тип игра се нарича „игра със стратегическо съперничество” или „zero-sum game”.
  • Конфликтите (игрите) с ненулева сума са от типа „win—win”, „победа—победа”, „да—да”, „и—и”, т.е. при тях двете страни могат да спечелят, като се постигне резултат, който е изгоден (макар дори в различна степен) и за едната, и за другата страна.
  В Теорията на игрите подобна игра се нарича „игра със стратегическо сътрудничество” или „non-zero-sum game”.
  Сега внимание!
  
  В Науката за сигурността се доказва, че стратегията на поведение в един конфликт, т.е. дали да преобладава конфронтацията или да преобладава сътрудничеството се определя не от нашето отношение към опонента, а от характера на конфликта!
  С други думи, ако конфликтът е от типа или-или (с нулева сума), то дори другата страна да ни е много симпатична и да държим на отношенията с нея, в нашата стратегия при този конфликт трябва да преобладават елементите на конфронтация.
  Например, семейство с едно дете се развежда, дори единият от съпрузите да е много благодарен на другия за всичко и да иска да си запази отношенията с него, щом детето ще бъде дадено на един от родителите, т.е. конфлъктът е или-или, стретегията на този съпруг трябва да бъде преди всичко на конфронтация.
  Ако конфликтът, обаче е от типа и-и (с ненулева сума), то дори да ненавиждаме другата страна и да искаме да ни се иска да скъсаме всякакви отношения с нея, в нашата стратегия при този конфликт трябва да преобладават елементите на конфронтация.
  Например, семейство с две деца се развежда, дори единият от съпрузите да презира другия и да не иска по никакъв начин да поддържа каквито и да било отношения с него, щом децата ще бъдат поделени между родителите, т.е. конфлъктът е и-и, стратегията на този съпруг трябва да бъде преди всичко на сътрудничество.
  
  Е, да се върнем към ЕС и поведението му спрямо Путин и Ердоган.
  По отношение на скандала „Новичок“, конфликтът ЕС-Путин е от типа или-или – или Великобритания е виновна за отравянето, или Русия. В ЕС (явно с изключение на нашия премиер и на Ципрас) връх взема убеждението, че зад отравянето стои руската страна. В такъв случай персоналните отношения на европейските лидери с Путин според Науката за сигурността са без особено значение и стратегията на ЕС не може да не бъде наситена с конфронтация. Защото стратегията се определя преди всичко от характера на конфликта.
  По отношение на кризата с бежанците, конфликтът ЕС-Ердоган е от типа и-и – и двете страни могат да спечелят – и Европа, и Турция. В такъв случай персоналните отношения на европейските лидери с Ердоган според Науката за сигурността са без особено значение и стратегията на ЕС не може да не бъде наситена със сътрудничество. Именно защото отново стратегията се определя преди всичко от характера на конфликта.
  Така че тук изобщо не става дума за някаква велика роля на нашия Чърчил-Чембърлейн. ЕС по бежанската криза е обречен на сътрудничество с Ердоган и Ердоган дълго още ще шантажира ЕС с този проблем, ще държи пръст на спусака на пистолета, насочен към мекото подкоремие на Европа.
  
  И последно. Колкото по-десоциализирано и по-ребиологизирано е едно индивидуално или обществено съзнание, толкова повече то гледа на проблемите като на опасности и заплахи и затова изпитва страх и се поддава на паника, вещае апокалиписис и предчувства ужас.
  Напротив, колкото по-ресоциализирано и по-дебиологизирано е едно индивидуално или обществено съзнание, толкова повече то гледа на проблемите като на предизвикателства и рискове и затова работи за консолидация за даване на отговори на предизвикателствата и се стреми към мобилизация за управляване на рисковете.
  Казвам това, защото хич не ми харесва премиерът на моето Отечество любезно да сее страх из Европа и да показва как е обзет от паника... Това не е поведението на стратегически лидер. Нищо стратегическо няма в страха и никакво лидерство не се свързва с паниката…
  
  24.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                       ____    _____ 
___ ___ _ __ | __ ) |___ |
/ __| / __| | '_ \ | _ \ / /
| (__ \__ \ | | | | | |_) | / /
\___| |___/ |_| |_| |____/ /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.