Сметище от разбити системи

  Монологът на един познат и донякъде колега ме наведе на разни мисли, на които все по-често не искам да давам ход и излаз навън, макар те да са натрапливи като вътрешен глас.
  Тази сутрин се засякохме в метрото и той ми предложи да излезем откъм ректората, та да повървим малко. Ето какво ми сподели в отговор на въпроса как я кара:
  - Зле я карам и все по-зле става. Нападна ни в службата едно некомпетентно, парашутирано „отгоре“ ръководство. Нищо не отбира от работата, а ври и кипи от енергия. До каквото и да се докосне, разваля го, с каквото и да се заеме – руши го. Хората се поболяват, демотивират, навсякъде цари униние, отчаяние, страх.   Отиваме на работа отчаяни и деморализирани, никой не се и опитва да надгражда нещо в знанията си, разпространяват се всякакви слухове, растат взаимните подозрения и общото недоверие, избуява доносничеството. В тази атмосфера отгоре изплува пяната. Ден след ден стихийни и безпрекословни решения, лишени от каквато и да било логика. И всички ние имитираме и симулираме дейност, пододържаме наужким процеса в институцията, правим се, че нещо правим и започваме вътрешно да се ненавиждаме. Всички опити за съпротива бяха смачкани. Нито можеш да се махнеш, защото навън е сттрашно – безаработица и глад, а всеки или кредит има, или деца учи, или болни родители гледа. Нито можеш да промениш нещо. Гърбът на ръководството е много як, новата общонационална Партия стои зад него или поне нито иска, нито се досеща, че може да се намеси. Тотано развързани ръце за дерибействане и своеволия, диктатура в една отделно взета структура... Честно да ти кажа, никога не съм изпадал в такова положение и дори не съм допуснал, че 2018 г. е възможно да съществува подобна ситуация... Кажи ми какво да правя?
  
  Мълча. Отлично го разбирам. И понеже очаква думите ми, измърморвам нещо от рода – когато с общи усилия не можете да промените нищо, тогава идва времето на личния избор...
  Моят познат е очевидно недоволен от тези ми думи, значи, гедайки да се измъкна от ситуацията с общи фрази, съм го ударил по болното място. Клати умърлушено глава и като че ли си говори сам:
  - Навсякъде разбиват системата. Системата където и да погледнеш, във всяка дейност не само не работи както трябва, не само изобщо не работи, а деградира.   А ние, които сме вътре в отделната система, сме част от тази система, а значи съучастници в нейното разбиване. България е едно свлачище, едно сметище от стотици и стотици разбити системи...
  
  19.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _    ___            _   _    ____ 
| | / _ \ __ _ | | | | / ___|
| | | | | | / _` | | | | | | | _
| | | |_| | | (_| | | |_| | | |_| |
|_| \__\_\ \__,_| \___/ \____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.