Откъде изпълзяха толкова дученца, фюрерчета, диктаторчета, вождчета!?

  Всеки ден, наистина абсолютно всеки ден научавам за какви ли не примери на управленска немощ на всички нива, съчетана с арогантност, бруталност, безпардонност и безпощадност към попадналите под властта ти хора.
  Ама какво става с България, ей Богу!
  Хайде, аз вече съм на попрището жизнено в средата на втората половина, но за по-младите от мен, а за младите, а за по-младите от тях?
  Всеки си получил мъничкото царство, налага си свои правила и си дерибейства.   И няма конотрол, няма оправия, хората стенат и пъшкат, сблъскват се с административен произвол, повдигнат на степен некомпетентност.
  Честно да ви призная, единственото, за което не съжалявам, че така бързо натрупах толкова много години е, че малко ми остава да се трудя за благото на поредната и все по-самозабравила се власатваща клика, която е наслагала, насадила, наложила и натрапила свои протежата из администрации и бюрокрации, институции и инстанции, структури и организационни единици и им е позволила да са разпашат като паши, да си разиграват коня като аги и да ни изстискват здравето и нервите като на рая.
  Днес на два пъти съм успокоявал добри познати, които се гърчат под гнета на административния произвол, ръководителската всепозволеност, началническата репресия, директорската жажда да се мачка всичко отдолу, докато не се пречупи и не започне да пълзи, да се подмазва, да угодничи и да си плюе на честта и достойнството.
  Иде ми да крещя от безпомощност и недоумение - че откъде изпълзяха толкова дученца, фюрерчета, диктаторчета, вождчета!? Може ли така да се живее, не ни ли е писнало вече дотолкова, че не да пискаме и писукаме, а да пищим с все сила и да изпищим Баста!
То бива обикновените хора да ги нямат за нищо, но това нямане е вече необикновено, ненормално.
  Ала кой знае, може на мен така да ми се виждат нещата. Може пък това състояние на гражданско безсилие и административно робство (добре, добре - административно присъствие) да ни се е усладило и да искаме още и още от него. Само че според мен това вече не е търпение, това е мазохизъм. Търпението е въпрос на нрав. Мазохизмът е отговор на болест.
  
  07.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                     _          _         
_ __ _ __ / \ __| | __ _
| '_ \ | '_ \ / _ \ / _` | / _` |
| | | | | | | | / ___ \ | (_| | | (_| |
|_| |_| |_| |_| /_/ \_\ \__,_| \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.