И отново за нашия управленски СПИН, за Синдрома на Придобитата Институционална Некадърност

  Преди време писах за новия СПИН, който върлува в администрацията ни на всички нива и във всички сфери през последните десетина години - Синдром на Придобитата Институционална Некадърност. Този СПИН става опасен както за нашите отношения с институциите, така и за нашето здраве. Постоянно нелепи решения, тъпи идеи, глупави хрумвания, абсурдни разпоредби и въобще, и въобще.
  Днес, общувайки с нашата администрация в няколко институции, разбрах защо синът на близък човек, като си дошъл тук и имал същото общуване, изпитал културен шок и казал на баща си: Тате, ама тук е 17 век - озъбени физиономии, кисели лица, излъчващи омраза морди - болни от неуважение към хората, мързеливо прозяващи се като общуваш с тях, разкарващи те по няколко пъти и обясняващи ти така, че нищо да не проумееш! Няма такава администрация по света, само у нас, баща ми!
  Де да беше само досадата и умората у мен като простосмъртен, минал през деветте кръга на бюрократичния ад днес! Но не, щях да се гътна за едното чудо и да осакатея (все още се надявам да не се стигне дотам) заради нечия административна глупотевина!
  Стигам с автобус 82 до метростанция "Сливница". Автобусът прикарва плътно до тротоара, внимателно и както си му е редът. Пред мен слиза една възрастна жена, аз внимавам зад нея ако с нещо мога да й помогна и да не я блъсна. Тя леко залита, аз я докосвам за рамото да не би да падне. И в този миг левият ми крак се удря в нещо твърдо и незабелязано от мен! Завъртам се около този си крак и с всичките си 60+ се просвам на плочките върху същия крак. Прерязва ме адска болка, сякаш всичко се е скъсало. Хората ми помагат да се изправя, събират ми вещите, питат ме как съм. Аз се оглеждам да видя причината за случилото се. Ами някаква безмозъчна админстративна тиква в Тикволанд набучила предпазни колчета точно на спирката, така че слизащите от транспорта заради гърбовете на тези пред тях не ги виждат! То се иска малко мисъл да разбереш какви поразии могат да се случат...
  Ок, в момента оптимистично смятам, че въпреки болката и поради липсата на посиняване, нищо не съм си скъсал или счупил. Но ме шокира следното - една жена, дето ми подаде отлитналия телефон, каза - на тази спирка редовно стават такива произшествия! Падат и възрастни, и млади, толкова са зле поставени тези колчета, само идиот е можел да ги набучи тук. Ние, постоянните си го знаем и се пазим, ама такива като вас като нищо могат да пострадат...
  Вярно е, че кьорав карти не играе, но не съм от най-невнимателните. Знам си годините и се пазя. Ето защо определено смятам, че дълбоката причина за претрепването ми е в споменатия по-горе СПИН.
  Разбира се, разбира се, в администрацията има все още способни и почтени, съвестни и всеотдайни хора. Те вършат своята работа и въпреки, и поради средата, в която се намират. Имам познати и знам, че колкото си по-кадърен и по-принципен, по-знаещ и по-можещ, толкова ти е по-трудно да си вършиш работата - защото не влизаш в схеми, защото мнозинството чувства, че си от друга кръв, от друга, все по-рядка порода. Случва ми се - дали заради това, че някой разпознава физиономията ми, или по-скоро защото съм попаднал на свестен човек и професионалист, да си тръгна от институцията - държавна или общинска - с повишено настроение. Така че съм задължен да отдам дължимото на последните професионалисти в България, оцелели като по чудо и самите те знаещи си какво им струва това. Но при все това не мога да не кажа своето твърдо убеждение, че днес администрацията стана социалният гръбнак на властта. Властта врежда и урежда в администрацията съпартийци, близки, роднини, любими, протежета, калинки, какво ли не. И вредените и уредените не искат да се учат на управление, те или гледат работата си през пръсти, защото тя не ги влече с нищо друго, освен със заплатата си, или я използват за правене на пари. А простосмъртните - кучета ги яли. Много им здраве! По-скоро - много им болест, много им ядове, много им нерви, много им тревоги, много им безумия... Не ми е в стила, иначе щях да цитирам Чичовото.
  06.03.2018 г.
  
  
  P.S.
  Приятел ми казва по повод на горното:
  - Ами как иначе, естествено, че властта ще назначава масово свои хора в администрацията на всички нива и във всички сфери! Естествено, че властта ще плоди все повече и повече администрация! Така не само властта укрепва и циментира себе си. Не само купува нови и нови кохорти симпатизанти и функционери. Не само си отваря още възможности за корупция и присвояване на еврофондове и обществени поръчки! Но и работата в администрацията е сладка - гарантирани заплати, спазване все пак на законодателството, допълнителни материални стимулирания, престиж, никакъв риск, никакви априорни управленски способности, стриктно работно време, добри отпуски. Администрацията е единствената фабрика у нас, която наема легиони труженици и работи или се прави, че работи на пълна пара с максимална мощ. Българинът има една мечта и я преследва с мартинлутъркингова страст - да се уреди на работа в администрацията. За нея той не само вярата, честта и партията си е готов да продаде, но и майка си дори!
  Замислих се и си спомних какво някога ми каза един британски политик, с когото бяхме в добри отношения:
  - Странна държава сте вие, мистър СлатИнски! У нас подаряват на любовниците си колие, круиз, кола, жилище. А у вас - работа в администрацията...
  07.03.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _              _____   ____       _    
(_) __ __ |___ / | _ \ / \
| | \ \ /\ / / |_ \ | |_) | / _ \
| | \ V V / ___) | | __/ / ___ \
|_| \_/\_/ |____/ |_| /_/ \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.