Особен тип бързо множащи се същества

  България е полазена, напъплена, обрината от един особен тип бързо множащи се същества - изкуфяващите и изкуфелите професори!
  Ето и тази ранна сутрин, докато си пиех първото кафе, "по телевизията" по разни канали все такива същества от различни биологични полове и социални джендъри сеят мъдрости и прокоби...
  Процесът на изкуфяването на значителна част от професорите е обективна реалност, обусловена от редица фактори:
  1. Възраст - все пак повечето ставаме професори в началото или в разгара на третата възраст.
  2. У нас кой ли вече не е професор - скоро само доценти, на които им липсват житейска хитрост и нАучна ловкост така и ще си останат доценти; а главно за оправни политици и опаричени бизнесмени даже не е нужно да са доценти, за да се уредят с професорство.
  3. Като стане човек професор, лесно се изкушава да се мисли като притежател на истина от последна инстанция и сеяч на недостъпно за простосмъртните познание и затова започва без-само-критично да ръси каквото му хрумне и дойде на акъла.
  4. Вече докопал се до заветната професорска титла, човекът няма общо-взето за какво в нАуката да се бори, спира да работи над себе си, да се развива и прибягва все по-често до рутина, баналност, шаблони и схеми в изказа; сериозните логически и обективни аргументи отстъпват на повърхностните, емоционални и субективни тези, подбудени и продиктувани от личните комплекси, пристрастия, огорчения и разчиствания на сметки.
  5. Професорът е склонен да смята, че вече всичко му е ясно и нищо не може да го изненада, затова прекалено често е той да престане да чете сериозна литература. Така се разминава и със съвременните знания, и със съвременния начин на мислене, като започва да разсъждава не принципно, а по принцип; да спори не със силата на аргументите, а със силата на авторитета (титлата).
  Срещнах тези дни, излизайки от книжарница, една професорка. Тя ми каза: Пак ли си накупувал книги? Аз от няколко години вече не ги чета, няма какво толкова ново да ми кажат вече! Отварям за малко по някой и друг новинарски сайт да видя какво се случва, а иначе процесите са ми пределно ясни...
  
  Мога да продължа в този дух още и още. Но главното е - твърде много доста изкуфяващи и изкуфели професори тормозят и облъчват обществото ни по телевизии и сайтове, промиват мозъците и замърсяват съзнанията.
  Това е абсурдно и нелепо. Но то е също така тревожно и опасно. Защото не отиват на добре нещата в една държава, в която професорството и професорите вредят на мисленето и освестяването на обществото, а разумните хора веднага разбират, че говори поредният изкуфяващ или изкуфял професор.
  
  Хубаво би било приятели и-или ФБ-приятели деликатно да казват на съответния професор - братко, сестро, поспри се, започваш да се излагаш и да олекваш, да маскариш профсорството и да позориш себе си! :)
  Дано поне на мен някой ми го каже, когато му е дошло времето...
  
  Тук говоря за професорите, защото съм в тяхното братство, сестринство, полство и джендърство.
  А би могло да поговорим и за академиците. Още повече, че при тях бедите са още повече. У мнозина има вече не изкуфяване и изкуфялост, но симптоми на ценностен Алцхаймер и идеологически Паркинсон.
  Но кой съм аз, че да говоря за академиците?!
  Аз не съм академик и никога няма да бъда...
  
  02.02.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       ___     _   ____     ____ 
| |__ |_ _| (_) | _ \ / ___|
| '_ \ | | | | | |_) | | |
| |_) | | | | | | __/ | |___
|_.__/ |___| _/ | |_| \____|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.