Информационното неравенство не е само социално бедствие, то и е отношение към живота

  Обедна почивка. Имам работа в банка за 4 минути - цифром и словом. Отивам в банката. Чакам без полза 25 минути. В тази банка по някаква неведома причина има едно гишенце на друга, конкурентна банка. Обедната ми почивка изтече, скоро трябва да влизам в час. Избирам съседното гишенце на конкурентната банка, там свръхорганизирано ме обслужват за 2 минути.
  Две разсъждения по този повод:
  1. На мен вече ми е ясно, че едната банка ще погълне в бъдеще другата.   Не знам дали само защото е по-Оправна или защото в предстоящата за поглъщане в бъдеще банка "тъмни сили" работят саботажно в полза на поглъщането - нямам друго обяснение защо като редовен клиент вече две години с една и съща операцийка, аз чакам все повече и все по-дълго...
  2. Отново и отново се убедих днес, че съм прав за това, за което пиша доста пъти вече - трябва някак нещо да се направи, за да не бъдат наказвани по-интелигентните, по-знаещите, по-можещите, по-образованите заради това, че работят над себе си, инвестират в своя ум и интелект, интересуват се от всичко, което ги касае, мъчат се да вникват в онова, което им е неясно. Защото поради факта, че на една опашка всички хора са равни, онзи, който влага сиво вещество и се стреми да си го развива, може да си свърши работа за 4-5 минути, а онзи, който не се старае да става по-умен, храни се с медийно-плевелен зоб, гледа до затъпяване бигбрадъри и проч. шоОта, чалгизира си битието и съзнанието, мързи го да прочете и два реда, камо ли две страници, едва успява, ако успява, да се оправи за 40-50 минути. И с това наказва по-умния и по-стремящия се да бъде по-добър, по-интелигентен, по-адекватен, по-разсъдлив за това, че е такъв!
  
  Не, давам си сметка, че говоря утопии. Но сега е времето на високите технологии и съвременните комуникации, сега е времето на смарт-живота, на интелигентното знание, на умното познание. И в такова време разликите между развиващия се интелект и закърнелия интелект, между съвременно грамотните и съвременно неграмотните стават от количествени в качествени. И едните са наказвани за сметка на другите.
  
  Аз когато мога се старая да помагам на бедни хора, може би така съм възпитан, а вероятно е и от чувство за вина, защото бях нявга в политиката. Бедността не е порок, тя твърде често е резултат от сили извън човека, от нелепо стечение на обстоятелствата. На бедността трябва да се помага, защото тя като правило не е въпрос на личен избор..
  Но трябва ли да се помага на и да се страда от тофлъровите (по Алвин Тофлър) информационни бедняци, комуникационни илитерати? Та те в голяма степен са такива в резултат и на личен избор.
  Никой не му пречи да зареже салатката и ракийката и да прочете нещо; да престане да щрака с пръсти в такт с чалгарката и да понаучи нещо; да не се пльосне на дивана и да гледа тъпо в стената, ами да се поинтересува от нещо...
  Социалното неравенство нека се приеме за социално породено и да се разглежда като сполетяло човека нещастие. Но информационното неравенство - то не е само природно или социално бедствие, то и е отношение към живота. И тогава откъде накъде разни зле информирани индивиди, недълбоки интелекти, чалга-персони, оперирани от по-сложни потребности човеци, да не говорим пък за зомбита, неграмотници, опростачващи се доброволно типове, антиобществени бабаити и двукраки нискочели същества, ще са равнопоставени навсякъде с мен, с моите деца, с моите приятели, с моите студенти, които водят честен и напрегнат живот - не само в името на успеха, но и в името на своята личност!?
  Ами да се направи най-елементарното - има примери в това отношение - да кажем да има една бърза писта за услуги до 5 минути и една бавна писта, за услуги колкото дълго и докато трябва!
  Когато човек, който поради една или друга причина не се е досетил, че трябва да се труди умствено над себе си, види, че умът, образованието, интелигентността, грамотността, схватливостта се възнаграждават и ако ги нямаш те селектират, пускат те по дългата писта и дългата услуга, той, ако е отговорен и съвестен човек, ще се замисли и ще започне да работи над своя ум и разсъдък, вместо да е първосигнален и първобитен в желанията и щенията, страстите и сластите си...
  
  Да, така си говоря, пак казвам - всичко това е утопия. Но то постепенно всяка мисъл и всяка надежда за нормална, демократична, европейска и модерна България се превръща в утопия.
  Блатото ни засмуква и всички жаби в него стават еднакви, примирени, апатични и поквакващи колкото да не е без хич. А ако някоя иска да бъде различна, ако не щъркелът, то все някой друг ще я изяде. За да разбере тя, че в блатото различията не се толерират. И именно затова то се нарича блато.
  
  30.01.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __  __             ____             __ 
\ \/ / __ __ | _ \ __ __ / _|
\ / \ \ /\ / / | |_) | \ \ / / | |_
/ \ \ V V / | __/ \ V / | _|
/_/\_\ \_/\_/ |_| \_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.