Докъде я докарахме, наистина

  Споделям без да съм поискал разрешение този статус във Фейсбук, защото той казва много по-ясно и убедително от мен същото, което аз си мисля от сутринта.
  А не ми е било поискано разрешението за това... :)
  Снощи не бях гледал директното излъчване. После си пуснах речта на Туск и я възприех емоционално, като всеки обикновен и зажъднял за нещо повече от плоски шеги и словесен бабаитлък в политическото говерене, българин.
  Но сутринта изгледах отново тази реч и се замислих в ето следния дух.
  Още повече на фона на речта на Туск в Талин при естонското председателство - https://tvnewsroom.consilium.europa.eu/event/2017-estonian-eu-presidency...
...
  Докъде я докарахме, наистина. Толкова сме прозрачни, толкова е лесно да ни погъделичкаш патриотизма. А по-рано патриотизмът беше призвание, сега стана професия.
  На другите говорят за визии, мисии, каузи, перспективи, стратегически хоризонти, ала на нас - за митове (сладки и горди митове, като този за не-пленените знамена), Спартак, Стоичков...
  Ние за тях, дори когато са ни истински приятели, сме от Западните Балкани, не от Западна Европа...
  А как да ни говорят другояче - нали ние си избираме футболисти за държавници, така правят понякога и в Африка.
  Нали ние си тънем в корупционното блато на онези, които си избираме.
  Нали от нас бягат децата и внуците ни - при тях, в Западна Европа.
  Нали ние нямаме гражданско общество поради дефицит на граждани, а качеството на демокрацията зависи от качеството на демократите...
  Затова най-добре да ни говорят точно така, да ни е приятно, да ни е хубаво, да ни е мило, да ни е драго.
  Защото на другия ден пак ще си живеем в нашата сива реалност, от която и в която не ни е нито приятно, нито хубаво, нито ни е мило , нито ни е драго.
  
  
  Ето статуса във Фейсбук на Аделина Марини, който споделям:
  Защо НЕ ми хареса речта на Доналд Туск в София?
  Предполагам, че вас ви заплени по същите причини, по които ви хареса и Онзи клип. Очаровала ви е също, защото Туск говори интелигентно. Факт. Онези от вас, които ме следят по-редовно, може би са забелязали, че съм му голям фен, макар че не винаги съм съгласна с позициите му.
  Две неща ме притесниха сериозно. Първото е, че едва сега публиката в България и то особено частта, която смятах, че е доста по-добре информирана, за първи път открива Доналд Туск - политик, който е на европейската сцена от повече от десетилетие. Второто е съдържанието на самата реч. Да, тя гали самочувствието изпод задушаващия слой комплексиран дух, който ни е налегнал. Написана е в стил, който е много различен от простащината, с която убиват умовете ни от години. Но тази реч не ни каза какво става в НАШАТА Европа, в която трябва да участваме. Тя каза това, което искахме да чуем. И най-вече - основният адресат на речта беше премиерът и избирателите на управляващите. Да сведеш нещата до "Игра на тронове", само защото в най-популярния сериал през последните години участва български актьор, после да прелееш това върху ситуацията на Западните Балкани, която е основен приоритет на българското председателство, да обясняваш колко сме силни, непобедими и всички онези исторически флоскули, които са ни набивали в главите, за да се чувстваме, че и ний сме дали нещо на света, да ми обясниш, че ще се справя като Стоичков (Боже опази!) и накрая на практика да сравниш премиера-мутропитек със Спартак беше за мен унизително и дори обидно.
  Тази реч беше точно като футболните фанелки, които световни лидери подаряват на премиера, когато идват на посещение - премерила е пулса на българския дебат, интелектуалния капацитет на управляващите, облякла го е малко по-интелектуално, за да се хареса и на малцината по-така и готово. Каза няколко думи на български, за да разтопи до край несвикналата с уважение българска душа и ето го успехът. Вече всички са в захлас и мечтаят за премиер като Туск.
  Когато премиерът застана да говори след него, изглеждаше като примат, който иска да ви покаже колко хубаво може да бели банан. Впечатли се от това, че Туск е полагал усилия да изговори добре на български няколко изречения, сякаш не знае, че още при избирането му Туск едва говореше английски и беше обещал, че докато поеме поста (два месеца) ще го научи добре. И успя. Само че премиерът ни не е свикнал да получава нищо с усилия. Той никога не се потруди да научи английски и затова стои като глухоням на срещите на върха, където се решава съдбата на Европа, от която и България е част. Той е свикнал да му принасят и да си взима на цената на вашата мизерия. Затова и предпочете да не говори дълго, за да не разваля ефекта от речта на Туск. Той също добре знае, че на фона на европейската класа е примат, но пък го приемат като равен, идват му на крака, тупат го по рамото, галят го по главата, носят му фанелки и после си отиват. Значи не е нужно да се напъва като Туск.
  А през това време хиляди несъгласни са по улиците и искат правов ред. Не искат да им се внесе някой добре говорещ политик отвън, а ред, който да им позволи да участват.
  Та така, извинете, че ви развалих купона, но и аз снощи се вкиснах от речта. А още по-гадно ми стана като видях реакциите на брюкселските колеги срещу нея в Туитър. Просто ние отдавна сме забравили какво е добра журналистика. Свикнали сме да се прекланяме пред първото нещо, което не изглежда като мутропитек и говори умно, и изобщо не внимаваме какво ни казва. А каза ни, че на Балканите сме още на нивото от времената в "Игра на тронове" и на Спартак. Ми, dziękuję.
  P.S. С извинение, че отново ще ви естонирам, но моля ви да изгледате речта на Туск по повод естонското председателство. Съвсем ми стана мъчно, тежко и отчаяно.
  
  
  12.01.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
        _   _          _       ____  
___ | \ | | _ __ | | |___ \
/ __| | \| | | '__| | | __) |
\__ \ | |\ | | | | |___ / __/
|___/ |_| \_| |_| |_____| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.