Мишел Фуко и знаците на Съдбата

  На Панаира на книгата през декември си взех 3-4 брой за 2016 г. на сп. "Социологически проблеми", посветен на големия френски философ Мишел Фуко (1926-1984), едно от най-значимите философски имена на 20 век.
  
  Чета този брой бавно, макар да съм се запознал с множество произведения на Фуко (да не се бърка с Махалото на Фуко и френския физик Леон Фуко (1819-1968)).
  Фуко често ми е сложен за четене.
  
  В Обществото на риска, в Рисковото общество, над монография за което работя вече повече от година, един от фундаменталните подходи за изучаване на съвременните рискове е с название, използващо неологизма, изкован от Фуко - Governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност).
  
  Governmentality e едно от онези 1001 неща, които липсват на нашите управляващи.
  
  Като споменах нашите управляващи, ще си призная - къде, къде е по-приятно човек да се уединява с Фуко, отколкото да поглежда през прозореца към днешната ни реалност.
  
  Но колкото и научно, и философски да звучат произведенията на Фуко, понякога не си обяснявам случващото се у нас, тази всеобща дезорганизация на държавата и деморализация на обществото само с подходите на философията и методите на анализа..
  
  Има моменти, в които, воден от натрупания жизнен опит, аз макар и ирационално, ненаучно, емоционално и леко суеверно, смятам всичко онова, което ни сполетява като знаци, които ни дава Съдбата.
  Тя просто навира тези знаци в очите ни, дращи с тях по зениците ни:
  - Показните убийства
  - Мръсният въздух
  - Зашеметяваща корупция
  - Унищожаванията на природата
  - Пълната безнаказаност чрез тоталния отказ от правосъдие
  - Лошото възпитание и диалектното говорене на високи нива в държават
  - Проявите, по-характерни сякаш за първенци на васално, трибутарно княжество
  - Лицемерните събирания на левчета от българите с есемеси за болни деца, докато десетки пъти повече пари отиват за партийни субсидии
  И т.н., и т.н., и .т.н...
  
  За мен това са именно знаци, които Съдбата ни дава, че живеем не така, както трябва; че ни управляват не така, както трябва; че избираме властта не така, както трябва; че се държим като държава не така, както трябва...
  
  От нас зависи дали ще разчетем правилно тези знаци, докато са знаци. Защото после ще станат другото име на битието и съзнанието на нашето общество, ще станат нашето неподлежащо на обжалване ежедневие.
  И тогава ще бъде късно. А в политиката, пряко свързана с националната сигурност не винаги е вярна тезата, че
  По-добре късно, отколкото никога.
  Понякога вярна е коренно различна теза:
  По-добре никога, отколкото кога да е.
  
  Виждате ли до колко тъжни изводи може да стигне човек, ако надникне през прозореца и погледне българската действителност.
Затова по-добре е да остане насаме с Фуко.
  След като обществото ни прави своя избор да се примирява с реалността, аз също имам право да направя своя избор - да избягам от нея.
  Слава Богу, има при кого. Тази вечер - при Мишел Фуко
  
  09.01.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _      ____   __     __  _   
| _ \ | | __ | _ \ \ \ / / | |_
| |_) | | |/ / | |_) | \ \ / / | __|
| _ < | < | __/ \ V / | |_
|_| \_\ |_|\_\ |_| \_/ \__|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.