А напоследък в България…

  Хората, които са едновременно интелигентни, мислещи, човеколюбиви и обичащи държавата си, са винаги една много малка част от обществото. Но те са като система за ранно сигнализиране. Те първи долавят симптомите на тежка социална болест; първи си дават сметка какви непоправими поражения може да нанесе такава болест; първи си казват, че нещо трябва да се направи, за да се спре метастазирането на болестта;първи алармират открито и без обтекаеми фрази, че започва да се случва нещо страшно.
  Ако обществото има уши да ги чуе и инстинкт за оцеляване, то, макар дълго време да живее в неведение и самозаблуда, в безразличие и ден за ден, от един момент нататък рязко осъзнава колко прави са те и внезапно проглежда. Тогава лавината тръгва и нищо не може да я спре.
  А напоследък в България текат и се засилват кошмарни процеси в политиката:
  -- цинизъм и пошлост, безскрупулна загуба на човешкост и безпощадно отношение към слабите, бедните, болните, неудачниците;
  -- самозабравяне, корупционна всеядност, недвижима и движима алчност, арогантен нарцисизъм;
  -- абсолютна липса на обратна връзка с хората, абсолютна липса на уважение към мислещите различно; абсолютна липса на каквито и да било идеи за настоящето и бъдещето;   -- абсолютна глухота към хората, които, както казах, са система за ранно сигнализиране за паталогичните малформации в страната ни.
  Напълно възможно е обществото ни да продължи да спи и бълнува, да е глухо и сляпо, да е лишено от жажда за живот и живец, какъвто има дори в крачето на мъртвата жаба, когато през него пуснеш слаб ток; да е безхаберно към съдбините на собствената му родина. Няма да ни е за първи път. Даже като правило така сме реагирали с робската част на психиката си.
  Но аз не изключвам възможността да настъпи съвсем внезапно миг на освестяване и възпламеняване. Това също няма да ни е за първи път. Имало е, макар и редки, изблици на пасионарност и социални бури. Ако така се развият нещата, тогава ще започне стремглаво свободно падане на рейтинги и стремително срутване на имиджи, тотален ръст на омразата и титаничен порив към промяна. Тръгнем ли по този път - тежко и горко на токуващите със затворени очи като глухари в любовен период властимащи!
  Не съм сигурен, обаче, че властимащите са дотолкова откъснали се от простосмъртните на своя властови Олимп, че да не отчитат възможността за подобен сценарий. Все се надявам у тях да има капчици разум като лъжичка мед в казана с катран...
Нали сме се разбрали, че надеждата като първа глупачка умира последна!
  14.12.2017 г.
  
  
  P.S. 1.
  Може да не е много нАучно и никак даже не професорско, но животът ме е убедил, че има Съдба и има Участ, има Възмездие и има Наказание.
  След като рулетката на страшните болести се върти с бясна сила и все по-често някъде край мен нейното сляпо топче се спира - на роднина или приятел, признавам си, вчера си помислих само едно:
  Колко добре е, че има Съдба; колко хубаво е, че има Участ; колко правилно е, че има Възмездие; колко неизбежно е, че има Наказание!
  В тях вярвам и на тях се уповавам. Нека тези, за които се отнася го знаят!
  15.12.2017 г.
  
  
  P.S. 2.
  Да цитирам като нямам думи веч:
  Па плАчи, народе, от паплач!
  16.12.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _           _____    ____         
| | | | _ __ |___ | / ___| _ _
| |_| | | '_ \ / / | | _ | | | |
| _ | | |_) | / / | |_| | | |_| |
|_| |_| | .__/ /_/ \____| \__, |
|_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.