Диптих за всеобщия цинизъм...

  1.
  Около 15.30, автобус 72. Пътниците са около 15.
  Две девойки разговарят брутално шумно и тотално непукистки спрямо останалите хора, които ги поглеждат с надеждата, че ще намалят децибелите. Но девойките пет пари не дават за умоляващите или разгневени погледи.
  Жена на около 40 казва:
  - Тези двете са от 80-те процента!
  Друга жена на около 50:
  - Народът го е казал - рибата се вмирисва от главата.
  Мъж на нейната възраст:
  - Все главата ви е виновна! Главата няма тук нищо общо - простият човек си е прост човек и толкоз.
  Дочува се тиха въздишка на жена на около 70:
  - Не оневинявайте главата, моля Ви! Имало е прости хора там горе, но толкова много и толкова прости хора не е имало! Когато всичко е в ръцете на простите, човек няма друг избор за да оцелее, освен да е прост и той. А от простия до простака е само въпрос на време!
  При ВМА възрастната жена слиза и започва да пълзи сал-самичка, очевидно е тръгнала на лекар.
  Двете девойки се кискат по неин адрес:
  - Гледай я тая дъртачка - с единият крак е вече в гроба, а още трака с ченето!
  Рейсът се е понапълнил. И смълчан. Очевидно е останал без думи...
  13.12.2017 г.
  
  
  2.
  Много цинична започна да става политиката, много циничност вече има в делата й, много циници се намърдаха в нея, много цинизъм сеят те всеки Божи ден.
  Логичен е въпросът:
  А не е ли било винаги така - цинична политика, циничност в осъществяването й, циници сред осъществуващите я, цинизъм като резултат от нея?
  Било е, не е за първи път. Но по-рано беше като количество, да, голямо, да, дори огромно количество. Напоследък обаче всичкото това е вече качество - зло качество, злокачествено.
  Освен това злокачество нищо друго общо-взето не остава - практически нищо освен цинична политика; практически нищо, освен циничност в осъществяването й; практически никой друг, освен циници сред осъществяващите я; практически нищо, освен цинизъм като резултат от нея.
  А народът мълчи. Той, всъщност, се вълнува само от един въпрос - ако му кажат утре, че ще го бесят, за него е важно дали сам да си носи въжето. Надявайки се, че поне това въже ще му излезе безплатно - щедро и от сърце осигурено от онези, които ще го бесят...
  14.12.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    ____                         
|___ \ | _ \ __ _ _ __ __ __
__) | | | | | / _` | | '_ \ \ \/ /
/ __/ | |_| | | (_| | | | | | > <
|_____| |____/ \__,_| |_| |_| /_/\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.