Закон за цинизма в отношението към Науката

  Преди време бях писал тук "По докторите хонорис кауза ще ги познаете...".
  У нас фабриката за производство на научни степени и звания работи аморално - с потресаващо безподобни темпове.
  Особено алчни в това отношение са политиците.
  Те най-напред искаха да стават доктори и намираха шерпи, които срещу заплащане или отплащане да им напишат дисертациите.
  После им се прищя да стават доценти. Елементарно, Уотсън! Спомогна за целта тоталното разбиване - за добро или лошо - на системата за присъждане на научните степени и звания от тогавашните (и сегашни) управляващи.
  Сетне започнаха да стават професори. По професори ние навярно изпреварваме вече Китай или поне Япония - със сигурност...
  След това най-сръчните и Оправните се устремиха към т.нар. Почетни професори. Не е нужно да си хабилитиран, важното е да търгуваш с влияние.
  Но върхът са онези, на които не им се "занимаваше" с наука и-или не им се губеше време да се разправят с ректори, журита, нАучни ръководители и шерпи - на тях бързо им "светна", че има и такова нещо като "доктор хонорис кауза".
  Днешният случай изобщо не е първият. Даже ме е срам да цитирам други, защото за мен Университет звучи гордо, когато става дума за определени висши учебни заведения.   Университетите остават - ректорите са временни (с изключение на един, който е несменяем). Но макар и временни, някои ректори могат да нанесат много трайни щети.
  
  Има определена зависимост у нас: Колкото повече орязват и смачкват Науката нашите политици, толкова повече те се кичат с нАучни степени и звания.
  Това е нещо като Закон за цинизма в отношението към Науката.
  
  11.12.2017 г.
  
  
  И накрая, който не се е уморил от горния текст, може да прочете какво писах преди време по подобен повод.
  
  По докторите хонорис кауза ще ги познаете ръководствата на нашите висши учебни заведения...
  Какви имена, какви огромни Личности стават доктори хонорис кауза у нас в Университети, чиито ръководства имат чувството за Мисия спрямо Отечеството, за Отговорност пред Науката, за Дълг към Образованието, за Служене на Каузата! Мога да продължа този прекрасен списък.
  И в същото време понякога ми се налага да изпитвам чувство на горест и срам, когато други ръководства на други висши учени заведения присъждат това най-почетно звание на случайни персони, крайно неподходящи еднодневки, войнстващи илитерати, надути грандомани, преходни политикани и дрънчащи със сребърници в джоба си бизнесмени, с извинение, че ги наричам бизнесмени, а не просто забогатели с плячкаджийство мошеници...
  

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   ____    ____    _____   _____ 
/ | | _ \ / ___| | ____| | ___|
| | | |_) | \___ \ | _| | |_
| | | __/ ___) | | |___ | _|
|_| |_| |____/ |_____| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.