Тази книга си струва да бъде прочетена от слабите ръководители

  Вече писах, че книгата на Ричард Кош "Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата"е много полезна.
  Писах и, че, уви, тя, както е трайна практика у нас, страда от липса на научен редактор и затова преводачът е вършил своята работа буквално, без да знае, че редица понятия имат други названия и преводи на български. Това снижава качеството на ценната книга.
  Пример -посочих го по-рано - още с названието: безумният превод "силови закони".
  Друг пример - в книгата се говори за Теоремата на незавършеността на Гьодел. Но това е една от най-знаменитите теореми в математиката - Теоремата за непълнотата.
  Мога да приведа множество други примери. Жалко, но какво да се прави - и хубавата ни работа е българска.
  
  В тази книга става дума, естествено, и за законите на Паркинсон.
  Напоследък съм хванат (не само аз, естествено) в капана на хиперболизацията и абсолютизацията на работното време. Защото е решено от висшето ръководство, че човекът, който се занимава с преподаване и наука, трябва да бъде административно дисциплиниран със стриктно спазване на работното време. Разбира се, когато вечер или в почивни дни чета и пиша лекции, чета и пиша книги, статии и студии, чета дипломни работи и пиша рецензии, това не се отчита. Важното е да бъда в стрес - да не би да взема заради (гр)адския транспорт да закъснея с една минута...
  Нелепост. Тя може да хрумне само на хора, които хал хабер си нямат какво значат науката и преподаването и как ти нямаш минута спокойствие, ако нещо отвътре те човърка - идея, проблясък, мисъл, съмнение...
  
  И както сме във фундаменталисткия корсет на най-строго следеното работно време, забелязвам, че се натоварвам много повече, а раждам качество много по-малко, уморявам се значително повече, а удовлетворението от това, което правя е значително по-малко. Ами то е и защото действа "силовият закон" на Паркинсон: "Количеството работа нараства, за да запълни работното време."
  А качеството работа спада. Интелектът, умственият труд не може да бъде натикан в желязната дисциплинираща и административно репресираща клетка.
  Впрочем, забелязвам, че в сила е и още един "силов закон" на Паркинсон: "Разходите растат, за да отговорят на приходите."
  Разходите в администрация, бюрокрация, организация, дисциплинаризация. Не в научен и преподавателски потенциал.
  
  Така че книгата си струва да бъде прочетена. Ако не, за да станем по-мъдри, по-отговорни, по-добри професионалисти и по-стойностни ръководители, то поне да разберем защо не сме станали такива.
  
  11.12.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __        __  ____    _____  _       _____ 
\ \ / / | _ \ |__ / | | | ____|
\ \ /\ / / | |_) | / / | | | _|
\ V V / | __/ / /_ | |___ | |___
\_/\_/ |_| /____| |_____| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.