Да можеше да е вече 1 юли 2018 г.!

  Аз свикнах и се примирих - къде ще ходя! - със свалянето на летвата и с все по-ниските топки в поведението на хора, облечени с огромна власт.
  Така е, няма спасение:
  - ще казваме, че ЕС за Запада сега е каквото бе Варшавският договор за Изтока тогава (а не СИВ);
  - ще твърдим, че БВП на Индия, Китай, Русия и Иран е повече от БВП на Г-7 (седемте имат около 2/3 от световния БВП, т.е. всички други над 200 държави имат заедно 1/3);
  - ще превръщаме откриването на тоалетна в събитие от национално значение;
  - ще кощунстваме за самия Апостол Васил Левски (относно граничната ограда, самата тя, впрочем, черна финансова дупка);
  - ще се заявяваме като лидери днес на Запада и Изтока едновременно;
  - ще оправдаваме невинни шегички с фашизма (както ми каза онзиден в метрото един човек - това е все едно да правиш неприлични и недвусмислени движения зад гърба на майка си - за да разсмееш компанията с тази невинна шегичка) и т.н.
  
  Примирил съм се и толкоз. Живея си в своя едноличен свят, чета си умните книги. И нямам представа как нещо може да се промени.
  
  Но в същото време, заедно с примирението, изпитвам ежедневно една нарастваща и все по-силна тревога.
  Защото много скоро ние за 6 месеца ще станем лицето на Европа, на ЕС - и то в изключително трудни за Европа и ЕС времена. За 6 месеца от нас ще се искат лидерство, идеи, адски отговорно поведение, мъдрост и висока култура.
  Тези 6 месеца няма да са безкраен празник, вечно заредена обилно шведска маса, панаири-панаири и думба-лумба. Те са изпитание от най-висша степен по скалата на държавничеството и лидерството.
  
  Може да се каже, че макар и заради ротационния принцип, но никога България не е получавала толкова колосална и архисложна задача.
Тревогата ми е как ще съчетаваме непрекъснатото сваляне на летвата и все по-ниските топки в поведението на хората, облечени с огромна власт у нас, с мисията, която пада на нашите плещи. Като казах плещИ и наистина се притеснявам страшно много - да не би така, както свободно и волно се плЕщи, да вземем да кажем или направим нещо, което да ни изложи като държава, нация, народ и общество!
  
  Наистина съм притеснен, наистина ме е страх. Лично мен ме очакват от 1 януари 6 месеца на още по-големи притеснения и още по-сериозни страхове да не вземем да се изложим. Ще ми се, ако може, да затворя очи и като ги отворя, да е 1 юли 2018 г.
  
  29.11.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____                  ___    ____  
| ____| ____ __ __ / _ \ | _ \
| _| |_ / \ \ / / | | | | | | | |
| |___ / / \ V / | |_| | | |_| |
|_____| /___| \_/ \__\_\ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.