Сериозни при смешни обстоятелства - смешни при сериозни обстоятелства

  1.
  Зная, отлично зная, че това е само първа инстанция, но някога, в началото на Прехода, не съм си и помислял, че ще дойде време, когато България ще има вицепремиер, осъден на първа инстанция!
  Всички дебели книги за демокрацията пишат, че дори когато има съмнения за почтеност, политикът трябва да напусне поста си, да изчисти името си и после да се върне в политиката, та какво остава да бъде осъден!
  Представяте ли си - има на света държава, чийто втори човек в изпълнителната власт е осъден на първа инстанция! И защо това трябва да бъде точно моята държава, не разбирам и отказвам да разбера...
  27.10.2017 г.
  
  
  2.
  Който обича да чете древни мъдреци. Плутарх (46-127). Древногръци историк, биограф, есеист.
  "Сципион Стари, който превръщал свободното си от военни походи и държавни дела време в занимание с писане, имал навика да казва, че когато не е зает, работи повече."
  Публий Корнелий Сципион Африкански Стари (236-184/3) - римски политик и пълководец, победил картагенците на Ханибал в знаменитата битка при Зама, 203 г. пр. Хр.
  На мен ми се стори интересно точно това, написано от Плутарх, защото има пряка връзка с абсурдната реалност, в която сме потопени. Познавам един ръководител на институция, в която си припечелват хляба хора с творчески характер на дейността им. За него единственото важно нещо в оценката на техния труд е абсолютно стриктното, до дисциплинарна репресия, спазване на работното време. Останалото е без значение, важното е те да треперят от страх неволно да не нарушат това издигнато в обсесия работно време...
  А той не може, казват страдащите от него мои приятели, да разбере, че човек, когато не е зает с преките си задачи, работи над себе си и качеството на труда си много повече.
  28.10.2017 г.
  
  
  3.
  "Тези, които се държат сериозно при смешни обстоятелства, ще станат смешни при сериозни обстоятелства."
  Не, това не е за актуалната ни управленска ситуация!
  То е казано от Марк Порций Катон Стари (234-139), виден римски писател, политически деец и военачалник. Същият, който всяка своя реч завършвал с думите: „Carthago delenda est" - Картаген трябва да бъде разрушен...
  Катон Стари също така, когато виждал, че се издигат статуи на много мъже, рекъл:
  "Що се отнася до мен, аз предпочитам хората да питат защо няма статуя на Катон, октолкото защо има статуя на Катон."
  Цитатите са от книгата на Плутарх "Нравствени съчинения".
  29.10.2017 г.
  
  
  4.
  Корупционна аритметика:
  Едните направиха в борбата срещу корупцията 0, пълна 0, цифром 0 и словом нула. Вторите твърдят, че са направили 10 пъти повече.
  Сега вторите са първи и изобщо не водят борба с корупцията (защото всеки ден на власт година храни).
  А първите са втори и се заканват като пак станат първи, да обърнат политиката на днешните първи на 360 градуса.
  Иначе всичко е толкоз просто и логично - липсва каквато и да било политическа воля за борба с корупцията. В тоталната липса на политическа воля е заровено кучето. Не в говорилните кой да е председател, кой център-нападател.
  Всеки (у нас) е на думи срещу корупцията, докато не получи възможност да се възползва от нея. Тогава изобщо не си поплюва, а си плюе на ръцете.
  30.10.2017 г.
  
  
  5.
  Корупцията затова се е превърнала у нас в бич, напаст, бедствие, рак, защото вече е тотална, всеобща и се практикува не само от лоши хора и изпечени мръсници, но и от иначе добри човеци и доказани професионалисти. Но това не ги оневинява и те не заслужават съчувствие и милост.
  Ето тежките поражения, нанесени ни от най-вече последните десетина години на корупционен разгул и разврат.
  Корупция за масово поразяване...
  31.10.2017 г.
  
  
  6.
  Животът постоянно ми показва и доказва, че глупостта може да се изрази с простотия и невъзпитание, но може да се изкаже и с иначе интелигентни думи и засукана а-ла интелектуално фраза. Това не я прави по-малко опасна.
  Не знам, не знам, вече не знам когато говорят политици от голямото добрутро кое е наистина по-малко опасно - дали като е на пернишкия принципа Така си ма'а, или е с високопарен апломб и напомпващ провинциалността патос...
  Защото едното минава и отминава и не оставя и плитки следи, а другото се закотвя в съзнанието, впива се в подсъзнанието на обществото и отваря нови дълбоки рани и подстрекава стари дълбинни комплекси.
  01.11.2017 г.
  
  
  7.
  Жозе Сарамаго (1922-2010) е невероятен португалски писател, Нобелов лауерат. Самото българско издателство, на което с огромна благодарност дължим излизането му у нас, го пише и като Жузе Сарамаго, и като Жузе Сарамагу, не знам дали не и като Жозе Сарамагу... :)
  Съвсем наскоро на български език излезе чудесната негова творба "Двойникът". В момента я чета.
  Защо се подсетих ли? Заради една малка политическа шега, породена от една голяма политическа горчивина.
  Като съм на вълнА "Двойникът", да си призная, че според мен президентът не е забелязал, че речите му вече ги пише не този Иво Христов, а другият Иво Христов... :(
  02.11.2017 г.
  
  
  8.
  Има професори и професори... То скоро всички в България ще сме професори. Затова се шегувам като казвам на един много стойностен колега - остани си доцент, в един момент това ще звучи гордо!
  Ето на какво учи младите хора у нас поредният професор в сигурността:
   „Разпространението на страх и доверие” в манипулирания западен свят се превръща в средство за администриране на включването и изключването в западното общество и за асимилацията на имигрантите. В неговия националистически израз този отговор става още по-истеричен в периоди на задълбочаване на икономическите и социални сътресения. Западният национализъм като дегенерирал наследник и оръжие на Западния империализъм, става все по-влиятелен фактор в определяне на отношението на Запада към хората от „останалия свят”, „новите варвари”."
  02.11.2017 г.
  
  
  9.
  Някога се опитвах безполезно да обясня на президента Първанов, че никак не отива той да тича по бели гащи като пръв ритнитопковец и да се мята с хлапашка радост в прегръдките на други подобни нему, с извинение, "държавни мъже", когато е държавен глава на страна, в която толкова много хора едва оцеляват, плачат с горчиви сълзи, летят стремително към дъното и не могат да спрат децата си да заминават на Запад, обръщайки се с гняв назад: Няма да ви живея в скапаната държава!
  Последният ми аргумент бе следният:
  Ако в древен Рим максимата е:
  Каквото е позволено на Юпитер не е позволено на бика.
  То в днешна България максимата е:
  Каквото е позволено на бика, не е позволено на Юпитер.
  
  Не помогна дори този аргумент. Защото у нас на теория има разлика между Юпитер и бика, но на практика няма.
  02.11.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                   _   _      ____  
___ ____ __| | | | __ | __ )
/ _ \ |_ / / _` | | |/ / | _ \
| __/ / / | (_| | | < | |_) |
\___| /___| \__,_| |_|\_\ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.