Демократите не играят игри или-или

  В демократичните промени през ноември 1989 г. се юрнах с искреност и наивност. а не бях прочел стоте най-важни книги за политиката. Но пък ако ги бях прочел, за нищо на света не бих се захванал с политика.
  По-късно започнах да разбирам нещата малко по малко. Но и това не ми помогна да избегна някои фатални грешки.
  Когато ме отлюспваха от СДС прозрях една жестока истина:
  Това един човек да вярва в демокрацията, да говори положително за демокрацията, да се бори за демокрацията, да клейми противниците на демокрацията все още не го прави Демократ!
  
  Онези, които ме отлюспваха вярваха в демокрацията, говореха положително за нея, бореха се за нея, клеймяха нейните противници. Но това не ги правеше Демократи.
  Историята ги разпиля. 90% от тях ги няма, няма ги. 70% от тях вече не са смятани за демократи. 50% от тях се оказаха случайно попаднали в редиците на демократите. 30% корупционно се награбиха до преяждане или просто забогатяха, без да е ясно как. 10% останаха с идеалите си и фанатизирано вярват в тях, защото са им последният пристан в живота.
  
  Отплеснах се. Не четете онова, което написах като лично, лирично отклонение.
  
  Исках да кажа, че това, да се показваш и да се мислиш за демократ не те прави Демократ.
  Виждаме го в Испания. В една или друга степен - и от двете страни.   Те нямат чувство за История, за Европа, за Човешката цивилизация и отговорността на европейците към нейното бъдеще.
  И стигнаха до жестоката, разрушителна опция или-или. От която ще загубят и двете страни.
  Едните не можаха, другите не пожелаха да дадат шанс на опцията и-и.
  Тяхната игра се нарича в Науката за сигурността "Chicken game",   Кой е Пилето, Кой е Пъзльото, Кой е Страхливецът, Кой е Слабакът?
  
  Така са си играли младите американци след Втората световна война - сядат двама души в два камиона и хвърчат един срещу друг с максимална скорост и който пръв завие, който пръв се отклони, той е Пилето, Пъзльото, Страхливецът, Слабакът...
  Демократите не играят в такива игри. Ако са демократи, а не просто хора, които вярват в демокрацията, говорят положително за демокрацията, борят се за демокрацията, клеймят противниците на демокрацията.
  И такава борба за мир ще се води, че камък върху камък няма да остане след нея...
  Господ като иска да накаже някого, най-напред му отнема акъла. След това го прави политик - лидер на стадото.
  И това Господ започна да го практикува не само у нас, а във все повече европейски страни. Започвам да се съмнявам дали Господ все така е Европеец.
  Какъвто доскоро беше. Съвсем доскоро.
  
  22.10.2017 г.
  
    P.S.
  
  КаталуДия и Madрид…
  
  27.10.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __      _   _     __  __   _____ 
| |/ / __| | | |_ | \/ | | ___|
| ' / / _` | | __| | |\/| | | |_
| . \ | (_| | | |_ | | | | | _|
|_|\_\ \__,_| \__| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.