За проваленото заседание на КСНС

  Обидно, много обидно е, че заседанието на КСНС се провали просто защото някои хора са отписали това заседание и затова са го зачеркнали като присъствие.
  Така разбират приоритетите си, такава им е институционалната култура.
  И заседанието на КСНС е станало безпредметно, сиреч ненужно и безполезно, ялово и импотентно.
  Тук думата ми е за следното.
  Някога, по време на първия мандат на президента Първанов, преди да се свика заседание на КСНС, някои секретари на президента – един, двама или трима, в зависимост от темата на заседанието, предварително консултираха датата с онези, които по закон трябва да присъстват като членове на КСНС.
  И понеже, да речем, аз, бях, смея да твърдя, уважаван от тези политици като личност, разговорът бе ясен и конкретен, те казваха могат ли да дойдат, коя дата им е удобна. Така беше и с другия секретар или с другите секретари, които отговаряха за подготовката на заседанието. И когато датата бе уточнена, президентът свикваше заседанието на тази дата. И нито веднъж не възникна измисленият сега проблем с кворума...
  Как беше през втория мандата на президента Първанов вече не знам, защото се махнах от президентството. А и той промени начина, по който бе подбрал секретарите си. При първия мандат това бяха професионалисти, експерти, поне личности, на чиито знания и експертиза той да се опира. При втория мандат той реши да превърне президентството в щаб за създаване на мъртвороденото паразитче АБВ (паразитче, защото при създаването си то бе решила да се храни за сметка на президентството и да наедрява пиейки кръвчица от БСП). И затова Първанов подмени секретарите-професионалисти, експерти или поне личности, с шефове на институти и университети, та като му се наложи експертиза, да разчита на управляваните от тях структури, което само по себе си бе нелепо – тези институти и университети може да имат висок потенциал, но те нямат погледа отгоре, стратегическото виждане, без президентът да очертае рамката (а в това могат да му помогнат стойностни секретари и съветници), много трудно някой може да му разработи държавническа позиция. Но и Първанов вече освен за АБВ мислеше за големи шлемове, особена експертиза на поредната му политическа преориентация, на поредния му геополитически приоритет, не му бе нужна. Той привличаше въпросните шефове на институти и университети като бъдещи членове на неговото мъртвородено АБВ.
  И така...
  Възникват някои въпроси.
  Например – уважава ли някой сегашните съветници и секретари на този президент като личности, за да могат съответните министри, вицепремиери и премиер да съгласуват коректно, ясно и точно възможна дата на заседанието на КСНС или, грубо казано, не ги бръснат за нищо?
  Или този президент съгласува ли датата на заседанието предварително или просто поставя пред свършен факт онези, които по закон са членове на КСНС? Има ли диалог между правителство и президент поне по нещо много просто – датата и темата на съвета, или всеки от тях търси война и съответно си я получава?
  Разбират ли президентът и правителството колко важен орган за изковаване на съгласие по приоритети на националната сигурност е КСНС – единственият от десетките съвети във и около президентството, пък и около правителството, записан изрично в Конституцията?
  Дават ли си сметка президентът и правителството, че така, както направиха вчера, те клатят държавата – при това във всеки един смисъл на тази дума?
  
  Говоря за президентът и правителството заедно, не защото те в равна степен са виновния за вчерашния провал на КСНС – безпрецедентен за всичките близо 25 години години, откакто аз, да аз, депозирах в Народното събрание Проектозакона за КСНС и той после бе кастриран в голяма степен от тогавашните две основни политически сили, едната от които и сега се е основна, макар и вечно втора като Отбора на олигархията, който някога бе Отбор на народа.
  Говоря за президента и правителството, защото те – каквито и да са, каквото и аз да мисля за тях, колкото и различни по нрав, манталитет, морал и разбирания да са, са Президентът и Правителството на Република България, на моята държава. А аз толкова отдавна вече съм в националната сигурност, че знам колко катастрофичин могат да бъдат последиците за нея, за моята държава, ако президентът и правителството й пренасят своите инстинкти, рефлекси, предубеждения и комплекси върху нейната национална сигурност. От нея и така не е останало твърде много, а в днешното време напротив – от нея ни трябва и от нея се изисква твърде много. Защото както е подкарала властта на държавата ни, скоро не заседанието на КСНС, самата държава няма да събере кворум – за да продължи да съществува като държава.
  
  Един приятел ми каза днес – на теб все не ти се угажда, все си недоволен!
  Не, аз не искам да ми се угажда, на мен от ставащото у нас ми се гади.
  
  10.10.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _   _    ___              _ 
| __ ) | | | | / _ \ ___ __| |
| _ \ | |_| | | | | | / __| / _` |
| |_) | | _ | | |_| | \__ \ | (_| |
|____/ |_| |_| \__\_\ |___/ \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.