Оскотяващо и озверяващо проолигархично статукво...

  Биологическото (животинското) работи повече с опасности и заплахи.
  Социалното (човешкото) работи повече с предизвикателства и рискове.
  -- Опасностите и заплахите пораждат страх и агресия. Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ примитивната част на човешкия мозък, тази на инстинктите и рефлексите.
  -- Предизвикателствата и рисковете пораждат мобилизация и стремеж към натрупване на знания (себеактуализация). Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ когнитивната (познавателната) част на човешкия мозък, тази на анализа и синтеза.
  
  Деградацията на общественото ни съзнание от социалното към биологическото води именно до това, до което е довело - всичко, което се случва или може да се случи се възприема от нашето общество (или от все по-големи групи от него) именно като опасности и заплахи – напр. демокрацията, пазарната икономика, присъединяването към Европа, необходимостта от повече лична отговорност за съдбата си; т.е. отприщват се (почти) животински страхове и агресии, вместо – ако бяхме разумно и жизнено, целеполагащо и целепостигащо общество – да се отприщват стимули и стремежи за социални мобилизации и натрупвания на знания за себе си, за средата, за процесите и перспективите пред нас.
  Тези разсъждения подкрепят моята многократно споделяна теза, че
като цяло Преходът – с неговото деструктивно и почти (полу-) криминално, изпълнено с несправедливости и безумия протичане,
  и особено последните десетина години на постпреходното проолигархично статукво,
действат на обществото ни оскотяващо и озверяващо, разсоциализиращо и разнормализиращо и то деградира, изражда се, става уродливо и жестоко – към по-слабите и по-бедните, по-честните и по-почтените.
  За мен е несъмнено, че именно последните десетина години след време ще бъдат описвани като социална и морална трагедия на българското общество; като изключително вредни за него, за държавата и гражданите; като експанзия на некомпетентността и даже на некадърността на управлението; като контрареволюция на невъзпитанието и просто на простотията; като разпиляване и дори разграждане на ценностите; като свирепо и бездарно профукани шансове за европеизирането и модернизирането на България.
  
  01.10.2017 г.
  
  
  И още:
  Днес обсъждаме Хасково. Вече не помним Добрич - беше чак вчера. Утре ще хабим словесна енергия за друг град.
  И така до края на мандата...
  Забелязваме отделни симптоми, за да оправдаем нежеланието си да видим истината. А тя е толкоз проста и логична - започнало е загниване на душата на България.   Тази болест ще разяде всичко. Вчера Добрич изби като гной на повъръхността. Днес - Хасково. Утре - друг град. Струпей след струпей. Цирей след цирей.
  Който има очи - ще види. Който няма желание - няма.
  Завираме си главата като общество в пясъка. Защото ни е страх да признаем, че нищо не е така, както изглежда. А с пъти, с много пъти по-зле...
  
  29.09.2017 г.
  
  
  И пак:
  Никой не ме пита, но ако го бе направил, моят съвет би бил да не се създава нова фондация "Ценности".
  Според скромното ми мнение, докато си свързан по някакъв начин с властта, не би трябвало да правиш такива неща. Защото няма да знаеш дали ти помагат от грижа или от интерес.
  Някога и трите първи дами едновременно си бяха направили фондации ("Ценности", "Българка", "Бъдеще за България").
  Много мога да разказвам как това се отрази на пернишките бизнесмени и политици...
  Но това тук е лично мнение, което отгоре на всичко никой не ми го е искал.
  
  01.10.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __          __  __    __   _   _ 
/ _| ___ | \/ | / _| | | | |
| |_ / _ \ | |\/| | | |_ | |_| |
| _| | __/ | | | | | _| | _ |
|_| \___| |_| |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.