Народът ни е добър, но...

  По време на соца имаше такъв израз:
  - Народът ни е добър, но хората са лоши...
  
  Та народът ни е добър, но...
  
  1. Под прозореца ми минава ключова улица с оживено движение. Завали ли дъжд, понеже улицата е осеяна с дупки и е цялата в локви, през известно време чувам викове на отчаяние или крясъци с псувни. Това са последици от безмилостната война, която шофьорите водят с пешеходците. Опръскват ги с вода и кал от локвите. И нямат прошка. минават сякаш нарочно така, че да не остане сухо място по техните жертви.
  Сутрин на спирката на 310 е същото - профучават прилични коли, изобщо не запотрошки, насред локвите и хората по спирките, нагласили се за работа, хванали за ръчички децата си, биват обливани от глава до пети.
  Жестока война, водена, сякаш е свещена, сякаш от изхода й зависи бъдещето на Отечеството...
  2. Забелязах го веднъж към 17.30, но си помислих, че е случайно. После го видях втори, трети път - едно и също. Прави го нарочно!
  Понеже като излезе човек от метрото и тръгне за автобусната спирка, заради завоя и оградата отляво не вижда иде ли автобус, този тип, нормално изглеждащ, добре облечен, стигне ли до завоя с видимост към спирката, се затичва с пълна сила. Хората, пъплейки на талази от метрото, съзирайки го да се затичва, решават, че иде автобус и с пазарни торби, деца от училище, детски колички - се юрват запъхтени да хванат автобуса. А той, постигнал целта си, забавя ход - демек, така му се е сторило, няма никакъв автобус.
  Засякох го, че го прави преднамерено, очевидно му доставя удоволствие да пришпорва връщащите се от работа вкъщи уморени и угрижени хорица... И да злорадства, че ги е излъгал толкова лесно и ефектно!
  3. Той и тя в кварталния супермаркет. Съседката ми ги посочва - вижте ги тези, и друг път тук съм ги засичала. Минават покрай нечия количка, в която има найлонов плик с картофи или нещо подобно, дето тежи и докато човек мери нещо друго, леко му срязват отстрани плика. И когато той стигне до касата, вече няколко пъти се случва, картофите ли, ябълките ли, прасковите ли, жълтият лук ли - се разсипва на пода или ако има късмет - в количката. А те вървят след него и се кефят! Повишават си, демек настроението, като направят подобна гадост. И не е да са хлапаци, хора по на 30-35, хора като всички други, ей така - "да изработят" някого. Особено ако е по-заплеснат пенсионер или пенсионерка по-възрастна...
  4. В нормални два блок живеем, ново строителство, чистички са още, изглеждат относително свежи и сравнително приветливи. Съседите са средна ръка отвсякъде, макар и не всички да са средна класа. Би могло да се каже - представителна извадка от обществото ни.
  И в същото време някои от тях не мога да ги разбера. Един си води кучето да се облекчава точно в пясъчника, в който си играят децата, прави го съзнателно; друг системно и непукистки си изхвърля пепелника и боклука от колата директно на паркинга под прозорците на останалите. Трети не пропуска преспокойно да изкриви или счупи нечия пощенска кутия. Четвърти нарочно оставя вратата на асансьора след себе си отворена, а живее на много висок етаж. Пети си чегърта калните обувки от първите стъпала... Странното е, че те правят това с умисъл, с някаква злоба към всичко и всички наоколо.
  
  Отново и отново си задавам въпроса - какво се случва с нас, какво е това оскотяване, какво е това напускане на социалното и връщане към биологическото, към животинското, какви ни прави зли и лоши?
  Не е вярно единствено, че ставаме все по-лоши и по-зли, защото живеем все по-лошо и по-зле. Тук важи и обратната връзка:
  Именно защото ставаме все по-лоши и по-зли, живеем все по-лошо и по-зле!
  
  28.09.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _      ____    ____          
/ _ \ | | __ | _ \ / ___| _ _
| (_) | | |/ / | | | | \___ \ | | | |
\__, | | < | |_| | ___) | | |_| |
/_/ |_|\_\ |____/ |____/ \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.