За относителните стойности в абсолютната примиреност на обществото ни

  Вчера колега с гняв и огорчение ми каза:
  - Толкова много хора у нас имат вече толкова малко, а не искат никаква промяна, застинали са като в блато и са застанали като пасивни наблюдатели!
  Какво да му кажа? И без това не е оптимистичен погледът ми за онова, което ни чака.
  Но поне малко поразсъждавах на глас пред него:
  - От пресечната точка на управлението на рисковете, теорията на вероятностите и психологията се знае, че относителните стойности могат да имат много по-съществено влияние върху хората от абсолютните...
  
  Да допуснем, че Иван има 10 лева, а Петър – 1000 лева.
  Ако Иван спечели 5 лева, а Петър спечели 100 лева, то
  Иван ще се радва много повече от Петър.
  А ако Иван загуби 5 лева, а Петър загуби 100 лева, то
  Иван ще страда много повече от Петър.
  Оттук следва, че след като у нас толкова много хора имат толкова малко, а не искат промяна, то е навярно (и) защото:
  
  Или смятат, че при евентуална промяна ще спечелят твърде малко дори в сравнение с това много малко, което имат, ето защо не виждат смисъл в тази промяна.
  Или смятат, че при евентуална промяна ще загубят твърде много дори в сравнение с това много малко, което имат, ето защо не виждат смисъл в тази промяна.
  
  Честно казано, не ми се подхващат нови спорове по написаното дотук, аз с него дадох един възможен модел на разсъждение и обяснение - какво се случва в България.
  Само ще кажа, че в напълно съответствие с изложеното в предходния статус (с теорията, на която той се базира) е тезата, че колкото повече хора в едно общество имат много малко, толкова повече хора играят лотария, например. Защото очакванията са не само за големи печалби, но въобще за печалби, по-големи от много малкото, което те имат (в дха на предния статус - ако имаш 10 лева и 50 стотинки е голяма печалба, колкото и нищожна да е тя).
  В този дух нашето общество (или огромна част от него) с търкането на лотарийните билети има типична, съвсем по науката реакция на маргинализиращо се и лишено от социална активност за промяна общество.
  Лотарийният билет е символ на пълното притъпяване на социумните, общностните инстинкти за самосъхранение и отприщване на "дънното", стадното спасяване (то е илюзорно) - поединично и ирационално, защото рационалното е загубило смисъл и се е обезценило като възможност за оцеляване и просперитет.
  
  22.09.2017 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___                   ____    ____  
|_ _| __ _ __ __ | _ \ |___ \
| | / _` | \ \ / / | |_) | __) |
| | | (_| | \ V / | _ < / __/
|___| \__, | \_/ |_| \_\ |_____|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.