Участие в предаването на Велизар Енчев по телевизия „СКАТ”, 1 октомври 2008 година, 19.45 ч.

  В това предаване се опитах максимално откровено и със загриженост за националната ни сигурност да кажа своето мнение по скандалите, свързани с ДАНС.
  За да няма спекулации какво съм казал, струва ми се, че е добре да дам тук опорните тези на споделеното от мен в предаването.
  ● Скандалите, свързани с ДАНС са изключително тревожни и имат крайно негативно влияние върху националната ни сигурност. Те показват, че за нашия политически и управленски елит наистина няма нищо свято. Тези хора, преследвайки своите политически и тясно партийни цели няма да се посвенят да продължат да клатят държавата, докато окончателно не я разклатят или окончателно не я изклатят (с извинение за острия език).
  ● Аз имах много тревоги преди създаването на ДАНС, а след него се водех от мисълта, че щом вече така или иначе тя е създадена, най-добре е да се направи всичко възможно да заработи и да бъде полезна за националната сигурност. Но напоследък констатирам, че много от моите тревоги започват да се сбъдват. Затова е добре да напомня защо смятах, че със създаването на ДАНС не трябва да се бърза, че в спецслужбите не трябва да се пипа зле обмислено, че ДАНС не бива да се прави на инат:
  -- Тази централизация, която се осъществява чрез ДАНС, е в разрез със съвременните тенденции на преминаване от йерархични към мрежови структури и от командване към координиране.
  -- С такава концентрация на кадрови и специален ресурс неизбежно по нашите географски ширини се създава риск от съблазни у управляващите да използват един подобен мощен инструмент за партийни и политически цели.
  -- Силната концентрация на структури под „една шапка” лишава властта от нещо много важно за ефективното управление на специалните служби – конкуренцията помежду им. Едно е НСС и ВКР да се съревновават помежду си - кой по-адекватна, по-точна и по-своевременна информация да даде „нагоре”, друго е тези две служби да стоят едновременно в стойка „мирно” пред един и същи началник.
  ● (Хората в ДАНС много добре ще разберат какво имам предвид): В ДАНС, както въобще в сигурността, винаги кучето трябва да върти опашката а не опашката – кучето. Управлението и възлагането на задачите в ДАНС трябва да се осъществява от лицата, облечени с доверието на държавата и назначени по указания в закона ред, а не от различни секретари, съветници, помощници, спонсори, спомоществователи и прочее благодетели.
  ● Продължават да ме изненадват реакциите на президента по повод на ДАНС. Той най-напред каза, че ставащото в ДАНС не го засяга, макар че е подписал указа за публикуването на Закона за ДАНС без особено мнение и с указ е назначил председателя на ДАНС. След няколко дни президентът посъветва депутатите да не се ровят в ДАНС. А днес вече прави завой и всъщност започва да се самоопровергава. Аз наблюдавам с тревога, как изказванията на президента по националната сигурност са стигнали до чертата, след която вече се губи отговорността. Това си го обяснявам със следното:
  -- Първо, (най-вече) през последната година президентът загуби своята надпартийност и откровено, като висш държавен ПиАр, защитава правителството във всяка една ситуация. И по-скоро не правителството, а една партия в тройната коалиция – неговата, БСП. Това го кара да говори не принципно, а по принцип.
  -- Второ, президентът получава изключително слаба експертиза от своя екип по въпросите на отбраната и сигурността и затова се изказва по този неубедителен начин. Вижте какво интервю с елементи на уникалност даде вчера не кой да е – не секретарят по националната отбрана, не секретарят по националната сигурност, не секретарят по вътрешната сигурност, а началникът на кабинета на президента – един все пак макар и висш, но чиновник - нищо, че преди време е бил началник на ГЩ и е имал четири звезди.
  ● И още по създването на ДАНС – аз тогава не разбирах защо за да се удари вътрешният министър трябваше да се удари вътрешното министерство! Та то не е вътрешна работа на една партия, то е министерство на вътрешната сигурност на държавата, обществото и обикновения гражданин. В това министерство работят на предела на силите 50 000 души, те имат семейства, тревожат се какво става и какво ще бъде; какви решения са взети непрозрачно или без достатъчно дискусии и пояснения; ще подписва ли министърът все пак заповеди, които пряко ги касаят – тях, тяхната кариера и съдба или ще казва, че вратата за напускане на МВР е отворена и на който не му изнася - да си ходи; ще има ли Следствие, ще има ли НСБОП, ще има ли Жандармерия; накъде върви министерството; защо в ДАНС получават два пъти повече заплати и имат три пъти повече привилегии... Аз като преподавател съм отчасти в системата на МВР и душата ми усеща тревогите, притесненията на тези хиляди хора, тя вибрира с техните съмнения, преживявания пред лицето на неизвестността и непрекъснатите взаимно противоречащи си реформи...
  ● На премиера бих казал, бих го посъветвал, защото той е млад човек, защото в политиката и в националната сигурност е дошъл поне 10 години след мен: Не може да се казва, че председателят на ДАНС е добър човек, а ако нещо незаконно е ставало там, то е зад гърба му... Ние искаме институциите в националната сигурност да се ръководят не просто от добри хора, а от добри, ако може – от много добри управленци.
  ● В чисто човешки план Петко Сертов ми е симпатичен и аз, както вече казах, искам и той, и ДАНС да успеят (колкото и все по-силно да се съмнявам в това). Но моето послание към него е – той най-сетне да си поеме управлението на ДАНС смело и здраво, но не като командване и командорене, а със съвременни практики, с акцент върху координацията, с ясни приоритети. Защото иначе дори под ръководството на добър човек и зад неговия гръб може да се роди един Франкенщайн.
  ● Не се ли притеснявам, че и това предаване се записва? Не. Винаги съм си казвал, че трябва да правя не това, което правят политиците (защото съм се омерзил от политиката), а това, което е полезно за националната сигурност и за интересите на страната ми. Аз съм вече на такава възраст, че ми е късно за някои неща - да ги играя, да бъда неискрен, да си кривя душата. Вярно е, че не желая да бъда наковалня, но се старая, водейки се от желанието - да казвам на първите фигури в държавата, че държавници не се става със заемането на постове, а с дела за благото и сигурността на страната; че те не могат да бъдат толкова щастливи в една толкова все още нещастна държава.

  Това, което бях решил още да кажа, но не успях и съжалявам, че не го направих, бе за моят осмислен извод: Тази, ВТОРАТА РЕПУБЛИКА, Републиката на Прехода, вече се е изчерпила, тя не подлежи на реформиране, на подобряване и нататък ще генерира много повече хаос, отколкото сигурност, много повече безредие, отколкото ред. Ето защо ни е необходимо създаването на нова, на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА – но затова виж двата материала на тази тема, качени по-рано в моя сайт.

  Николай Слатински
  01.10.2008 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           ____   _   ____          
__ _ / ___| | | | _ \ __ _
/ _` | | | _ | | | |_) | / _` |
| (_| | | |_| | | | | _ < | (_| |
\__, | \____| |_| |_| \_\ \__, |
|___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.