Интервю с елементи на уникалност (или Виж кой говори!)

  Докато най-спокойно съм си чел тази сутрин лекциите за Русия и глобалната сигурност, у нас се се случило събитие с дългосрочни отзвуци и отзиви.
  Генерал Никола Колев, началник на кабинета на президента е дал в „Коритаров Live” изключително - как да го кажа по-акуратно – „специфично” интервю...
  Най-напред логично възниква въпросът – защо на подобна толкова важна тема - „В криза ли е националната сигурност” - говори началникът на президентския кабинет? Та това е тема par excellence за секретарите на президента по националната сигурност и по националната отбрана.
  Паралелно с това логично възниква и отговорът – ето кой е посъветвал президента в течение само на няколко дни да каже някои не съвсем верни и точни неща:
  ● Най-напред - че ставащото в ДАНС не е негов проблем, защото депутатите са правили закона за ДАНС.
  Ами то всички закони са правени от депутатите – и какво излиза: че нищо или почти нищо в държавата ни не е проблем, достоен за вниманието на президента!?
  Да не забравяме, че президентът е подписал Закона за ДАНС за публикуване без да му наложи вето, и без дори да изрази особено мнение.
  Освен това, съгласно Чл. 8, ал. 1 на Закона за ДАНС: „Държавна агенция "Национална сигурност" се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.”
  Т.е. на президента по отношение на ДАНС е дадено едно висше правомощие – да назначава председателя на агенцията. И по този начин той получава правото и задължението да се интересува и тревожи от всичко, което се случва в тази агенция, защото с указа си е облякъл нейния ръководител с висшето държавно доверие.
  ● А след това президентът посъветва депутатите от комисията, в чиито прерогативи е парламентарният контрол над специалните служби, да не се ровят в информационните масиви на спецслужбите...
  Излишно е да се каже, че аз, ако бях и в момента секретар по националната сигурност на президента, никога, наистина никога не бих му давал подобни съвети. Дори бих се борил, както правех обикновено, с него - да говори умно, разумно, професионално! През първия си мандат президентът не допускаше да бъде сварван неподготвен, да се оправдава, че за нещо не е информиран или да твърди, че нещо пряко свързано с националната сигурност не го засяга. Защото още в 9.00 сутринта на бюрото му лежеше анализ на ситуацията с предложение за позиция.

  Когато преди президентските избори през 2006 година се правеха спекулации, че генерал Никола Колев ще бъде новият избор на Георги Първанов за вицепрезидент, никой не предполагаше колко всъщност близко са били до истината подобни неверни твърдения... Всеобщо известна тайна е, че макар да не стана de jure вицепрезидент, сега генерал Никола Колев е вицепрезидент de facto – той е силната фигура в президентството, той формира екипа на президента в отбраната и сигурността, той посреща чужди (западни) президенти, а главният секретар Красимир Стоянов, който по-рано бе деспотът в администрацията, е изтласкан на втори план. Не е ясно кой разпространява слуховете, но те отдавна са факт - че генерал Никола Колев има амбиции за повече от вицепрезидент (още повече „само” de facto) – след края на втория мандат на президента.
  Защо споменавам това? За да си дадем сметка, че казаното от генерал Никола Колев пред Георги Коритаров не са думи на пообъркал амплоа-то си най-нормален началник кабинет, а становища и виждания на човек с ключова позиция и водеща роля в президентската адмистрация, както и с най-вероятно сериозни амбиции в приближаващото се политическо бъдеще.
  Ето защо и сложих подзаглавието: Виж кой говори!
  И ето защо имам усещането за леко (засега) побиване на тръпки от това интервю, съдържащо елементи на уникалност.

  Веднага се набива на уши казаното от генерал Никола Колев: „И ако ние трябва да започнем най-накрая успешна борба с корупцията, според мен трябва да започнем от парламента. Нека той сам да създаде такива правила, които да позволят на тайните служби или службите за сигурност да извършват системни проверки за лоялност към законите и правилата в тази държава и за морала.”
  За стар журналистически лъв (и по Макиавели – стара журналистическа лисица едновременно) като Георги Коритаров това е високо вдигната топка, която просто кара ръцете ти да те засърбят от желание да я забиеш по Пламенконстантиновски в полето на изреклия тази фраза!
  Георги Коритаров такива високо вдигнати топки обича неистово. И ги забива безпощадно. Да каже днес в собственото ти предаване дясната ръка – не, ами дясното мозъчно полукълбо (в националната сигурност) на президента – че тайните служби или службите за сигурност трябва да извършват системни проверки за лоялност и за морала! Господи, такова нещо не е за изпускане!! И Георги Коритаров не го изпусна. Така че накрая генерал Никола Колев капитулира безславно: „Нека не проверяват за морал...”.
  Но подсъзнанието, подсъзнанието...
  Това Зигмунд Фройд го е обяснил ясно и ярко в своята теория за подсъзнанието.

  Не по-малко странно, парадоксално и новаторско е разбирането на генерал Никола Колев за парламентарния контрол: „Парламентарният контрол трябва да определя правилата на входа на кутията и да иска резултатите на изхода”. Очевидно и очевадно за генерал Никола Колев специалните служби са черна кутия, за която на обществото и неговия парламент е позволено да знае това-онова от нещата на входа и на изхода, а какво става вътре – by no means! (по руски дори е по-строго, по-солдатски – отнюдь!).

  Що се отнася до втората част от интервюто на генерал Никола Колев, в нея той от общи съображения е разгромил последния вариант на Закона за отбраната.
  Без да съм анализирал този Законопроект в детайли, аз също смятам, че той е слабичък, съдържа очевидни пробойни и недостатъци, нуждае се от пореден ремонт, а проблемите, които засяга са прекалено важни, за да бъде законът налаган с механично гласуване от едно спадащо мнозинство, намиращо се в края на мандата си. И без да е разработена предхождащата го (както е в нормалните държави) стратегическа и концептуална база – без нова Стратегия за национална сигурност и без Закон за националната сигурност. Да не говорим за острата нужда най-напред от Стратегически преглед на националната сигурност, който да направи модерна и качествена диагностика на институциите, законите и ресурсите, свързани със системата ни за национална сигурност в условията на членството в ЕС и НАТО. И с отчитане на необходимостта от изграждане на капацитет, който би позволил на нашата система за сигурност да действа в автономен режим, когато и ако това й се наложи (защото е очевидно, че тази система има и чисто национални задачи, които са неин и само неин ангажимент и за които тя много трудно може да разчита те да бъдат решавани в колективния контекст на европейските и евроатлантическите структури).
  Трудно е да се коментира какво точно генерал Никола Колев мисли за реформите в отбранителната политика и сектора на отбраната, но когато той се наема да коментира процеси и проблеми в тази сфера, първо трябва да започва с направеното и ненаправеното от него, защото той 4 години бе военен номер 1 в държавата ни.
  Като приложение към този материал съм дал основното от два свои анализа до президента, свързани с генерал Никола Колев – писани, когато ставаше дума да се продължава или не неговият мандат като началник на Генералния щаб.

  В заключение за кой ли път ми се иска да кажа, че националната сигурност е нервният сплит на държавата, при това сплит от оголени нерви. За нея трябва да се пише много внимателно. Въобще, в нея трябва да се пипа много внимателно.
  Аз изразявах открито своите тревоги по повод рисковете и съблазните, пред които може да бъде изправена ДАНС, ако бъде създадена. Сега повечето от тези мои тревоги сякаш се сбъдват - една след друга. Когато става дума за национална сигурност не може да се говори, особено от премиера (!) просто така: „Председателят на ДАНС е много добър човек, ако се е случвало нещо лошо с употребата на ДАНС, то е зад гърба му!”.
  Обществото не иска начело на най-важните, на най-нужните институции да са просто добри хора. Там трябва да бъдат и добри, ако е възможно – много добри управленци, зад чийто гръб е практически невъзможно да се злоупотребява с ръководените от тях институции.
  Гаранция това да не става, или поне необходимо условие (макар и все пак не достатъчно или поне недостатъчно) е контролът – парламентарен, съдебен, граждански, медиен, административен...
  Който не разбира каква е ролята на контрола при демокрацията, той може да ме накара да изпитам тръпки по гърба и съзнанието.
  При това контролът не е командорене, мачкане на достойнството на контролирания от страна на контролиращия. Контролът не е еднопосочна връзка „аз над тебе – аз с моите правомощия и права, ти с твоите задължения и отговорности”, а двупосочна – „ние заедно – всеки със своите правомощия и права, задължения и отговорности”. Контролът не е еднопосочен процес, а двупосочен – когато и контролиращият получава възможност да оптимизира своето управление, като наблюдава и анализира дейността на контролирания.

  Аз отново настоятелно съветвам президента да направи анализ на функционирането и функциите на своята администрация през втория мандат, да върне демократичния език и демократичните практики в нея, да даде повече свобода на съветниците си да мислят и разсъждават на глас, да оптимизира управлението, по-скоро мениджмънта в работата на екипа му. Съвременното президентство трябва да бъде мозъчен център, в който са анализират стратегическите проблеми на страната.
  Разбирам, че армията може и трябва в голяма степен все още да продължи да бъде йерархична структура, в която има щабен ред и армейска дисциплина.
  Но съм убеден, че администрацията на моя президент, т.е. на президента на моята държава, трябва да бъде преди всичко и най-вече мрежова структура, в която цари креативност, съзидание, аналитично и стратегическо мислене.
  Тогава и посланията, които тази администрация излъчва, и хората, които говорят от нейно име ще звучат модерно, по европейски, на нивото на целите и приоритетите на страната и на един съвременен, демократичен език.

  Николай Слатински
  30.09.2008 год.

  P.S. Следват два мои анализа за президента, свързани с генерал Никола Колев и неговата дейност като началник на Генералния щаб:

  17.04.2005 година
  Аз съм под безпрецедентен натиск - да кажа на президента, че оставането на ген. Никола Колев като началник на Генералния щаб ще бъде ... грешка.
  Ако натискът беше само от десния политически и експертен сектор, той би бил обясним. Казвам им, че политизирането на този проблем е грешка и пречи на истинската дискусия и верния подход към нещата.
  Не подценявам и намеците на западни дипломати - дори и да съм доказал, че държа на националния суверенитет и нашия избор.
  Но без да имам представителна извадка на мненията, мога да кажа, че почти цялото цивилно Министерство на отбраната, средният ешелон в Генералния щаб, в Сухопътни войски и Военноморските сили, във Военното контраразузнаване и Служба “Военна информация”, независимите експерти, водещи преподаватели във Военна академия са срещу оставането на ген. Колев.
  За тези 3 години съм написал десетина материала, които по един или друг начин критично са отразявали състоянието в БА - и като резултат от начина, по който тя се ръководи от ген. Никола Колев и за неговия кадрови подход...
  Парадоксално е, че макар формално процедурите за даване на генералски звания и кадрови подбор в ГЩ да са далече по-прозрачни от тези в МВР (където министър Петканов решава даването на генералски пагони пратически еднолично), към президента пред мен се отправят упреци за скрити договорки с ген. Никола Колев и така той, президентът носи отговорност за кариерните решения на началника на ГЩ.
  [Отделен въпрос е, че вече мнозина смятат, че президентът като че ли обича непрозрачните, тайни сделки на четири очи.]
  Писал съм и срещу политическите изявления на ген. Никола Колев, които според мен са били в разрез с принципите на гражданския контрол.
  В упреците си не съм влагал нищо лично, защото Никола Колев като човек ми е симпатичен. Водил съм се от принципни аргументи.
  Ген. Никола Колев, не без помощта на президента, си изгради в Българската армия и медиите образ на “човек на президента”. Във всички сериозни конфликти между ген. Никола Колев и министър Николай Свинаров се наложи усещането, че президентът (не винаги основателно) е на страната на генерала.
  Ген. Никола Колев използваше изцяло в своя полза това усещане.
  Самият президент само преди месец стесни пространството си за маневриране и в разрез с досегашната си практика да не хвали никого персонално, заяви, че в лицето на ген. Никола Колев “имаме модерен и подготвен началник на ГЩ, силен професионалист с авторитет сред бойците и нашите международни партньори.“...
  Тази ситуация създава силен дискомфорт за президента при дискусията за продължаване на мандата на генерала. Защото ако ген. Никола Колев бъде сменен, ще излезе, че президентът е отстъпил на мнозинството,че не е могъл да отстои своя любим генерал.
  В медиите ген. Никола Колев стои добре и ако бъде освободен ще пишат за него като за жертва и това може да навреди на президента.
  В смяната на този началник на ГЩ ще има момент на явна несправедливост. Неговият предшественик изкара пълни 3+2 години на своя пост без нито веднъж да се застъпи за Българската армия или ако плахо се застъпваше, после тихо отстъпваше пред Иван Костов, много повече играеше като политик, нямаше нито едно изпитание от рода на Ирак и Афганистан. А ген. Никола Колев извади жестокия жребий да е първият наш мирновременен военачалник, чиято армия даде жертви в бой - той видимо се състари и побеля от това.
  Но запазването на ген. Никола Колев е неправилно решение за армията и ще се отрази негативно на президента. Драмата на ген. Никола Колев е поука за президента, тъй-като вместо да му дава пълен картбланш и празен чек, можеше да му се помогне с принципна критика.
  Казвам това като си давам сметка, че когато се освобождава даден човек, винаги ще възниква въпросът - а кой вместо него?
  Най-подходящи според мен са ген. Атанас Запрянов и ген. Златан Стойков.
  Проблемът с ген. Атанас Запрянов (интелигентен, образован, добър английски, приет позитивно от САЩ) е, че го възприемат като част от екипа на ген. Никола Колев – с всичките минуси от това, а и го смятат за доста кабинетен, академичен и не типичен войскар.
  Отчасти ген. Златан Стойков е негова противоположност - войник до мозъка на костите, суховат, готов да изпълни всяка заповед на тези над него и да отговаря за всяка заповед, която е дал на тези под него. Но не блести с ... образованост и английски език.
  От моите срещи знам, че бойците от контингентите ни в Ирак уважават и ценят във върховете на Българската армия само и единствено ген. Златан Стойков - за неговата бащинска грижа и твърдата му подкрепа.
  Между крайните варианти има компромис – ген. Никола Колев да остане 1 година. Но компромисът си има цена. И само на пръв поглед това е компромис. Всъщност посланието е, че ген. Никола Колев остава!
  Законовата опция за продължаване на мандата е погрешна – тя отваря в армията врата за политически игри и превръща началника на ГЩ в играч или го унижава. Президентът може да апелира за премахване на тази опция и за въвеждане на един 4 или 5 годишен мандат (защото 3 години е много малко).
  Ясно е, че президентът не може да кадрува в армията, но той не е и британската кралица, която само слага подпис под указите.
  Дори и върховен главнокомандващ обаче (или поради това), президентът е не от военната йерархия, а от политическата йерархия.
  Затова освен коректив на политическата администрация, той е коректив и на военната администрация. А е факт, че при ген. Никола Колев президентът бе пробиван и превръщан в узаконител на нерядко погрешен в основата си подход на генерала към кадрите и към методите на управление и контрол...

  07.05.2006 година
  Речта на президента на 6 май бе силна, напълно в стила на традициите за реч по такъв повод и на такова място - патетична, оптимистична, жизнеутвърждаваща - резултат от търсенето на по-мощни и засилващи възприятието, повдигащи духа слова.
  Ясно е - този ритуал е част от разбирането ни за държавност. Във всеки наш ритуал е закодирана религиозност и няма как в него речта да не въздига и възпитава, да не носи елементи на заклинание, на идеал - как трябва да бъде, към какво се стремим.
  Българската армия заслужава добрите думи. Тя е направила много за държавността, нищо че навярно като всяка армия е митологизирана. И тя е губила битки, и нейни пленени знамена сигурно кичат военните музеи в съседни държави. Но Армията трябва да бъде почитана и да е обект на национална гордост.
  Важното е обаче подобни въздействащи Слова като това на 6 май да не са индулгенция за политиците и висшите военни за реалното състояние на армията ни. А то не е никак добро.
  Да, нашите войници се представят добре в мисии зад граница. Но мисиите са индивидуален начин за решаване на тежки социални проблеми - макар и като пушечно месо. И значи те са изцяло на гърба на родния войник, който поема този огромен риск. През време на мисията за неговото семейство - деца, жена и родители е ад. Знам случай, когато възрастните майка и баща са лъгани, че синът им е на курс в Будапеща, докато той е в Афганистан.
  А зад гърба на родния войник в МО и ГЩ вирее цяла една “индустрия” - за кариера и за корупция. Тази „индустрия” засяга както снабдяването на войниците с екипировка и въоръжение, така и подборът на войниците. Защото в Афганистан и Ирак се отива и с връзкарство, и със слагачество, и с пари под масата.
  Промените напоследък по висшите етажи на войската бяха радикални. И това логично ражда недоволство сред губещите, реваншизъм у тези, които бяха загубили от тях.
  Както и преди година смятам, че опцията за „мандат” на началника на ГЩ 3+1+1 години е много вредна за армията, че тя превръща този висш български военен в заложник на политиците и той трябва да се оглежда как да им угоди.
  Или след 3 години началникът на ГЩ трябва да бъде сменен, или му се дават още 2 години! Станалото сега е наказание за ген. Никола Колев и е несъмнено преобладаващо негативна оценка за работата му.
  Да не говорим, че в разумните държави, намиращи се пред президентски избори се оставя на следващия президент (който да е той) - да има думата при назначаване на новия началник на ГЩ.
  Ген. Никола Колев получи тежко наследство от предшественика си. С част от процесите той не се справи, а друга част от тях – той задълбочи.
  Но не може да се отрече, че този път ние имахме за началник на ГЩ човек, който употребяваше едноличната си власт не като интригант, не задкулисно, а зримо - той не беше безгръбначен, не предаваше принципите си, не се огъваше пред премиер и министър, беше подготвен за началник на ГЩ, не хленчеше...
  Дори поради рязката промяна на върха, но се чуват гласове от различни места - в армията през 2005-2006 год. започна силно реполитизиране. По-висшите военни се оглеждат за партии, присламчват се и лепват към тях за по-висок пост и звание. В Българската армия се възраждат шуробаджаначеството, непотизмът, връзките и се нарушават важни критерии. Нещата се решават на тъмно, режат се главите на качествени военни, уреждат се свои хора.
  Днес се оказва, че не е толкова важно каква генерал-щабна академия си завършил и какви езици и доколко владееш. Нито в какви мисии навън си участвал. Капитаните виждат това и си правят нужните изводи.
  Аналогични процеси текат (но по-отдавна) и в МВР. Някои от тези процеси са обективни или свързани с народопсихологията. Но те се приписват на това правителство, а най-вече - на БСП.
  Изобщо, атмосферата сред държавните служители у нас като че никога не е била толкова отровена и демотивираща. Сега партиите (с помощта на перверзното 8-5-3) са се превърнали в безотговорни кадровици на всички нива. Скоро и хигиенистките в администрациите ще се разпределят по формулата 8-5-3.
  А особено вредно е това партизиране (лишено от критерии, базиращо се само на заявеното, а често - и внезапно придобито партийна пристрастие) в системата за национална сигурност.
  Пречупено през призмата на скорошните президентски избори, такова развитие (и то основно в силовите структури), едва ли ще има негативно влияние върху президента. Силовите структури са левеещи; а и там, ако не толкова в абсолютни стойности, поне в сравнение с другите политици, президентът е без конкурент.
  Но това не снема от президента отговорността и грижата за всичко, което протича в системата за национална сигурност. Защото рано или късно всичко, което днес се развива под повърхността, ще пробие и ще се излее над нея. Наслагването на структурни дефекти в системата не би могло да не се отрази лошо на страната и обществото.
  Това засяга и фундаментални въпроси като подпухването на армията от проблеми като:
  -- Деморализация.
  -- Корупция.
  -- Влошена бойна готовност.
  -- Подмяна на професионализма с мимикрия, с имитация.
  Да добавим тук изграждането на т.нар. интегрирано Министерство на отбраната - което ще бъде изпитание No. 1 и за президента и върховен главнокомандващ.
  В този ред на мисли ще споменем и продължаването на правния вакуум на НРС и НСО, и въобще на координацията на спецслужбите. Ще споменем и реформите в МВР (които в отделни сектори клонят към предверие на хаос).
  Николай Слатински, секретар по националната сигурност

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _____   _       _   _   ____  
__ _ | ____| | | | | | | | _ \
/ _` | | _| | | | |_| | | |_) |
| (_| | | |___ | |___ | _ | | _ <
\__,_| |_____| |_____| |_| |_| |_| \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.